Хелън бе получила официална похвала за действията си в случаите с Джеймс и Мартина. В старите броеве на „Фронтлайн“ имаше нейна снимка, на която се виждаше как получава грамотата си — леснодостъпна за всеки човек, който разполагаше с компютър. Нямаше официална похвала за начина, по който бе помогнала на Ана и Мари, но историята бе публикувана в „Саутхамптън Еко“ и името на Хелън фигурираше в статията. Това също можеше да се открие лесно онлайн. Но къде бяха Ейми и Сам? Бяха съвсем млади хора, така че трябва да са били деца, когато Хелън ги е срещнала. Тя не успя да си спомни за никакви сериозни инциденти в кариерата си, в които имаше замесени малки деца. Просто нямаше логика.
Хелън бе получила още няколко похвали, най-значимата от които бе за бързата й реакция по време на голямо пътнотранспортно произшествие. Но това бе преди повече от двайсет години, когато Ейми и Сам още не са били родени. Тя унило потърси броевете на „Фронтлайн“ от онази година. Помнеше всички подробности около случая, но внимателно ги прочете отново. На връщане от „Торп Парк“ шофьор на автобус задрямал на волана. Автобусът му свърнал през централната бариера и навлязъл в движението в насрещното платно на магистрала близо до Портсмут. Шофьорът загинал на място, както и няколко от шофьорите и пътниците в другите автомобили. От сблъсъка на множеството коли избухнал пожар и благодарение на героизма на двама пътни полицаи, пристигнали първи на местопроизшествието, броят на жертвите бил сведен до минимум. Един от тези двама полицаи беше младата Хелън, постъпила на работа в „Пътна полиция“ едва три месеца преди това. По онова време тя не харесваше работата си и ясно изразяваше желанието си да продължи напред, но правилата трябва да се спазват и затова трябваше да изтърпи задължителния стаж. По време на спасителните дейности след инцидента Хелън беше впрегнала всичките си умения и въпреки ужасните гледки наоколо, според всички бе демонстрирала невероятна съобразителност и храброст. Заедно с Луиз Танер бяха измъкнали от автомобилите десетки ранени хора, изпаднали в шок, докато пожарът постепенно разширяваше периметъра си. Скоро след това бе пристигнала пожарната команда и бе го потушила, но всички споделяха мнението, че бързите реакции на двете млади полицейски служителки бяха спасили десетки човешки животи. Имената на Хелън и Луиз бяха споменати в статията на „Фронтлайн“, а списъкът с имената на местните жертви бе публикуван в „Саутхамптън Еко“ и „Портсмут Нюз“, но нямаше никаква информация за оцелелите ранени. Всички се интересуваха повече от трагедията на загиналите. Хелън се отпусна назад в стола си.
Поредната задънена улица. Дали Ейми и Сам бяха просто случайни жертви? Може би, но пък убийцата бе толкова старателна в издирването на останалите — трябваше да има някаква връзка.
Хелън реши да прерови архивите на националните вестници, тъй като много от участниците в катастрофата бяха пасажери от ферибота, пътуващи към Портсмут за ваканцията си. Прегледа репортажите в „Гардиън“, „Таймс“, „Мейл“, „Експрес“, „Сън“, „Мирър“, „Стар“… нищо интересно.
Точно преди да се откаже, реши да направи един последен опит. Жълтият вестник „Тудей“ обожаваше този тип трагедии в краткото си съществуване като национален ежедневник, затова Хелън реши да прегледа броя от онзи ужасен ден.
И точно тогава направи откритието си. В центъра на двете страници, посветени на касапницата, имаше снимка на млада жена полицай, която спасяваше пострадала. Снимката трябва да е била направена от свидетел на катастрофата и продадена на вестника, тъй като под нея не бе отбелязано име на фотографа. Точно поради тази причина никой друг вестник не я бе публикувал и точно поради тази причина Хелън я бе пропуснала.
Снимката беше хубава и обясняваше всичко за Хелън. Лицето й се виждаше ясно, както и това на жената, която спасяваше от пожара.