Изведнъж всичко се нареди на мястото си.
81.
Хелън натисна звънеца и го задържа. Беше късно и едва ли щяха да я посрещнат с отворени обятия, но нямаше друг избор. Даян Андерсън се държа враждебно, но осъзна, че Хелън няма да си тръгне, затова я покани да влезе. До гуша им бе дошло от нахални съседи, които непрекъснато следяха какво се случва в дома им. Не искаше да подхранва болното им любопитство.
— Ще извикам Ричард — каза Даян през рамо и се запъти към стълбището. Не можеше да понесе сама поредната серия от въпроси.
— Преди това бих искала да погледнеш нещо.
Хелън й подаде принтирано копие на снимката от „Тудей“. Даян застина подразнена, върна се във всекидневната и дръпна листа от ръката й. Когато го погледна, раздразнението й премина в шок.
— Разпознаваш ли хората на снимката? — попита Хелън. Нямаше време за празни приказки.
Даян мълчеше. Шокът отстъпи място на тревогата. Ричард можеше да се появи всеки момент от горния етаж.
— Е?
— Това съм аз — едва чуто каза тя.
— Значи ти и аз всъщност сме се срещали и преди.
Даян кимна, но продължи да гледа в пода.
— Ти знаеше ли това? Когато се видяхме, след като Ейми бе… след смъртта на Сам… ти знаеше ли, че сме се срещали и преди?
— В началото не. Бях в шок от събитията. Но после… чудех се… не бях сигурна.
— Защо, по дяволите, не каза нищо? — Хелън вече не можеше да контролира гнева си.
— Какво значение има, за бога? Каква връзка има това с всичко останало?
— Има значение, защото те свързва с полицията… и конкретно с мен. Защо не каза нищо?
Даян поклати глава, не желаеше да говори на тази тема.
— Трябва да знам, Даян. Ако ми помогнеш сега, аз ти обещавам, че ще открием убиеца на Сам, но ако не го направиш…
Даян изхлипа, после хвърли поглед към стълбището. Ричард го нямаше… засега.
— В онзи ден не бях с Ричард. Прибирах се от Солсбъри с друг мъж.
Тогава Хелън разбра.
— Любовникът ти?
Даян кимна и по лицето й се стичаха сълзи.
— Трябваше да се срещна с него, защото… защото бях бременна. От него. Ейми е… негова. Той искаше да напусна Ричард и да бъдем заедно… но… на връщане катастрофирахме. Той загина. Аз също бях заклещена, краката ми бяха притиснати, мислех, че ще умра в пожара, но…
— Аз те измъкнах.
Хелън сведе поглед към снимката. Ако човек се вгледаше внимателно, щеше да забележи леко издутия й корем. Хелън бе спасила не само живота на Даян, но и този на Ейми. Призля й от тази мисъл — тяхната убийца бе много по-коварна и извратена, отколкото си мислеха.
— За какво е всичко това? Какво значение има случилото се през онзи ден?
Въпрос за шест милиона долара.
— Сега не мога да ти кажа, Даян, но вече имаме много по-голяма яснота относно причината за отвличането на Ейми. Ще ти обясня веднага щом разбера отговора. Но съм длъжна да те помоля да запазиш този разговор в пълна тайна, поне засега.
Даян кимна — такова бе и нейното желание.
— Ще заловим убиеца на Сам — продължи Хелън — и Ейми ще получи справедливост. Давам ти думата си. Колкото до останалото, изборът е твой. Аз нямам интерес да разрушавам бракове.
Даян я изпрати до входната врата. Хелън веднага включи телефона си. Имаше няколко съобщения от Чарли и когато се свърза с нея, веднага разбра новината за Микъри. Играта ставаше все по-странна и все по-заплетена и Хелън изпита тревожно предчувствие, че нещата щяха да ескалират до перфектно планирана кулминация. В полицейската си кариера тя бе срещала много неприятни хора и трескаво започна да ги прехвърля един по един през ума си в отчаян опит да разпознае убиеца.
— Идвам, Чарли, но първо искам да направиш нещо за мен.
— Да, шефе?
— Искам да откриеш местонахождението на Луиз Танер.
82.
Хана Микъри никога не бе гризала ноктите си. Но сега ноктите й бяха изгризани до кръв. Каква ирония. Много от пациентите й скубеха косите си и гризяха ноктите си, а нейната работа бе да ги превръща в разумни и стабилни личности. А в момента самата тя представляваше развалина, която бръщолевеше несвързано и бе изгубила чувството си за самоконтрол.
Къде беше Грейс? Това чакане я измъчваше. Когато сключи сделка с похитителката си, всичко звучеше толкова просто. За да получи свободата си, трябваше да изпълни задачата. Усмихна се тъжно при мисълта, че в кратките опияняващи моменти след споразумението бе получила мимолетно видение за живот отвъд страха и отчаянието. Живот, в който тя би могла да използва удачно ужасното си преживяване, и по-специално възстановяването си от него. За да помага на другите. За да помогне на себе си.