Сега това й звучеше глупаво. Хилав полет на въображението, плод на разстроеното й съзнание. Може би нямаше да успее да се види с Грейс? Може би щеше да се провали? Мъките й продължаваха.
И тогава внезапно Хелън се появи в стаята. Микъри изпадна в еуфория, въпреки че Грейс видимо се стресна от външния й вид. Опита се да си придаде състрадателно изражение, но Микъри се почувства като екзотично, противно създание, изложено на показ в клетката на влечугите.
Хелън от своя страна бе потресена от гледката. Хладнокръвната и самоуверена Микъри сега изглеждаше като онези луди лелички, които срещаш ежедневно в благотворителните кухни. Бездомни жени, толкова очукани от живота, че приличаха на душевноболни.
— Не я искам тук — отсече Микъри и хвърли обвинителен поглед към Чарли.
— Детектив Брукс трябва да присъства по протокол…
— Не може да остане тук. Моля те.
Очите й се насълзиха, а в тона й се долавяше отчаяние. Цялото й тяло се тресеше. Хелън кимна на Чарли и тя незабавно напусна стаята.
— Какво се случи с теб, Хана? В състояние ли си да ми кажеш?
— Знаеш какво се случи с мен.
— Мога да предположа, но искам да го чуя от теб.
Микъри поклати глава и сведе поглед към пода.
— Ти не си арестувана и аз нямам никакво намерение да повдигам обвинение срещу теб за неща, които си била принудена да извършиш. Ако си убила Санди… тогава ми кажи къде…
— Санди не е мъртъв — прекъсна я Микъри, — поне доколкото аз знам. Аз не съм му причинявала нищо.
— А къде е той? Ако можем да му изпратим помощ…
— Не знам. Бяхме в метален контейнер, товарен контейнер долу до доковете, предполагам. Усещах миризмата на морето, докато ме влачеха навън.
— Кой те влачеше?
— Тя. Катрин.
— Нека изясним това. Тя те измъкна навън лично и те пощади, въпреки факта, че Санди е бил жив и здрав.
Микъри кимна.
— Пистолетът беше празен. Тя изобщо не е възнамерявала да убива когото и да било от нас. Всичко е било една голяма шибана шега.
Хелън се облегна на стола си и се опита да проумее чутото.
— Защо, Хана? Защо те пощади?
— Защото искаше да ти предам съобщение.
— Съобщение?
— Трябваше да се свържа с Брукс, но да говоря с теб. Само с теб.
— И какво е съобщението.
— Поздравления.
Хелън мълчеше и чакаше да чуе още, но Хана не каза нищо повече.
— Това ли е всичко?
Микъри кимна.
— Поздравления — повтори тя. Няма начин да сгреши в предаването на това съобщение, помисли си Хелън.
— Какво означава това? — Въпросът на Хана Микъри звучеше отчаяно. Сякаш отговорът на Хелън би могъл да осмисли ужасните й преживявания.
— Означава, че сме все по-близо до убийцата.
— Коя е тя?
Хелън замълча. Какво да й каже?
— Не съм сигурна, Хана. Все още не.
Хана изсумтя — изглеждаше крайно объркана.
— И какво се очаква от мен да правя, докато вие си играете на стражари и апаши?
— Можем да ти предложим сигурно място, където да отседнеш, както и лична охрана, ако това е…
— Не си правете труда.
— Говоря сериозно, Хана, можем да се погриж…
— Мислиш, че нещо може да я спре? Тя няма да се предаде. Тя ще победи. Нима не разбираш?
Очите на Микъри мятаха искри. Изглеждаше напълно обезумяла.
— Нека извикам лекар, Хана. Наистина смятам, че…
— Надявам се да спиш спокойно нощем.
Микъри сграбчи ръката й и я стисна силно.
— Каквото и да си направила, надявам се да спиш спокойно нощем.
Хелън прекъсна разговора им и излезе да потърси дежурния лекар на управлението. Думите на Микъри все още кънтяха в ушите й. Пророчески думи, злокобни. Хелън бе толкова погълната от мислите си, че не чу веднага как някой я вика по име.
Уитакър. Трябваше да го предвиди. Хелън мислено се нахока за това, че не бе подготвила предварителен план за действие в тази деликатна ситуация.