— Как е тя? Успя ли да измъкнеш нещо от нея?
Говореше с делови тон, но Хелън усещаше напрежението му. Той бе добър политик и добър актьор, но сега губеше почва под краката си. Нямаше никаква представа в какво състояние бе Микъри и какво говореше. Тя можеше да разруши кариерата му само с две изречения.
— В лошо физическо състояние е, сър. Но се държи и оказва съдействие.
— Добре, много добре. — Не особено убедително, помисли си Хелън.
— А адвокатът? — продължи Уитакър. — Той…?
— В момента не сме сигурни. Напълно възможно е да е оставила и двамата живи.
Това видимо го разстрои.
— Е, дръж ме в течение. Няма да можем да държим капака на тенджерата затворен още дълго, така че…
Тръгна, без да довърши изречението си. А сега накъде? Хелън знаеше, че няма голям избор. В управлението не беше лесно да се намери сигурно място, където да говори спокойно. Но зад контейнерите за боклук на лавката имаше едно такова местенце. Именно от там тя се обади на отдел „Антикорупция“.
— Това, което ще ви кажа сега, не трябва да излиза извън стените на тази стая, ясно ли е?
Хелън се бе върнала в стаята на разследването. Чарли, Бриджис, Граундс, Сандерсън, Макандрю — всички бяха извикани на брифинг и слушаха напрегнати, в очакване. Всички кимнаха в унисон след въпроса на Хелън и зачакаха.
— До този момент нашата убийца е атакувала пет двойки. Всяка от тях е свързана с мен по някакъв начин.
Тя видя реакцията на екипа, но никой не посмя да я прекъсне в това й настроение, така че Хелън продължи:
— Мари и Ана Стори. Спасих ги от уличните банди. Бен Холанд, роден като Джеймс Хокър, щеше да бъде убит от обезумелия си баща, но аз се намесих и го предотвратих. Мартина, нашата проститутка, всъщност бе Мати Армстронг, момче на повикване, което беше измъчвано и изнасилвано, докато аз и колегите ми не го спасихме.
Приглушен шепот от страна на екипа.
— Даян Андерсън, тогава бременна с Ейми, била в един от автомобилите от верижна катастрофа до Портсмут. По онова време с Луиз Танер работехме в „Пътна полиция“ и спасихме нея и нероденото й бебе — Ейми. Даян го е премълчала, защото тогава не е пътувала със съпруга си… но сега го призна.
— А Микъри? — Най-после някой се осмели да зададе въпрос. Макандрю.
— Микъри и Санди бяха бонус. Малка шега за наша и тяхна сметка. Убийцата очевидно е смятала, че не напредваме достатъчно бързо, и е решила да ни изпрати послание. Микъри е била освободена с условието да ме издири и да ми предаде следното съобщение: „Поздравления“.
Думата увисна тежко във въздуха. Никой не се осмели да коментира.
— Получавала съм официални полицейски похвали за всички споменати случаи, с изключение на един. Нашата убийца целенасочено е избирала хора, на които съм помагала, и се е постарала да ги унищожи. За нея няма значение дали те ще убият, или ще бъдат убити. И в двата случая са унищожени. Тя се наслаждава на тази неизвестност, така цялото шоу добива елемент на изненада.
Очакваният въпрос бе „Кой е убиецът?“, затова Хелън се впечатли от реакцията на Чарли:
— Получавала ли си някакви други похвали?
Поредна вълна от приглушени коментари, после Хелън отговори:
— Да, една. Млада австралийска барманка на име Стефани Байнс. Работеше в един бар в Саутхамптън. Била свидетел на престрелка близо до доковете и решила да даде показания. После се бяха опитали да я убият. Ние я защитихме, а арестите, които направихме, спомогнаха за изпращането на цяла улична банда в затвора. Вече изпратих униформени полицаи на последния й известен адрес, но искам двама от вас да се заемат с това незабавно. Не ти, Чарли.
Чарли седна обратно на стола си, а Хелън избра други двама от екипа. После Хелън я дръпна настрана.
— Искам да направиш нещо друго за мен и искам да го направиш възможно най-дискретно и внимателно. Разбра ли?
Чарли кимна.
— Луиз Танер работеше с мен в деня, когато измъкнахме пострадалите от катастрофиралия автобус.
Хелън се поколеба за кратко — дали постъпваше правилно? — после продължи:
— Тя… тя не успя да се справи добре с последствията. Така и не се завърна на пълен работен ден, а малко по-късно изчезна напълно от полезрението ни. Искам да откриеш всичко възможно за нея — къде е била, какво е правила, а после да докладваш на мен и само на мен, ясно ли е?
— Разбира се, шефе. Веднага се заемам.