Към онзи момент бях истинска развалина. Отказах се от живота — знаех, че съм орисана да бъда унищожена и захвърлена. Бях се примирила с това — в крайна сметка такава беше съдбата на момичетата, които познавах. Никое от тях не успя да се справи. Да вземем за пример майка ми — жалко подобие на човек. Тя беше отрепка, боксова круша, но бе и съучастник — най-непростимото от всичко. Тя знаеше какво ми причиняваше той. Какво Джими и останалите правеха с мен. Но не си мръдна пръста. Затвори си очите и просто продължи напред. Ако той я изриташе от къщи, тя сигурно щеше да умре на улицата, никой друг не би я погледнал. Затова тя избра лесния изход. Дори мразех нея повече, отколкото него.
Поне така си мислех до онзи ден. Когато го видях как влиза в спалнята ни и се колебае. Обикновено нахълтваше и си вземаше своето — предпочиташе нещата да се случват бързо и грубо. Но в онзи ден се спря и за пръв път вдигна поглед към горното легло.
Знаех какво означаваше този поглед, какви злокобни мисли се въртяха в главата му. За моя изненада обаче се обърна и излезе. Може би все още не бе готов за това. Но аз знаех, че беше само въпрос на време. И в този момент взех решение. Точно тогава реших, че ще убия този кучи син.
Нещо повече — щях да го направя с удоволствие.
85.
— Не е трудно. Искаш ли да ти покажа как се прави?
Бузите на Саймън Ашдаун бяха порозовели за пръв път от дни насам. Откакто се криеше в апартамента на Хелън, се бе превърнал в нервно, неспокойно същество, което ядеше малко и пушеше много. Но сега Хелън имаше работа за него — при това истинска детективска работа — и той внезапно се оживи. Харесваше му да се фука с техническите си умения, а Хелън току-що му бе предоставила на тепсия подобна възможност.
Изненада се от неочакваната й поява. Нахълта в апартамента и започна да го обстрелва с въпроси, без да го попита как е или да го уведоми за развитието на ситуацията с Уитакър. Изглеждаше разтревожена и разсеяна и докато му разказваше подробности от развитието на разследването, той разбра причината. Проумя всичко, колкото и невероятно да звучеше. Ето че очевидно напредваха. Детектив Грейс бе разбрала защо са били избрани тези жертви, а сега искаше да разкрие как го бе направила убийцата. Откъде е познавала толкова добре ежедневието на жертвите си, та да се появи наблизо в идеалния момент и да им предложи транспорт, а после да ги отвлече.
Някои от тях, като Бен Холанд и неговите ежеседмични срещи извън града, бяха лесна мишена за всеки средностатистически преследвач. А Мари и Ана никога не напускаха апартамента си. Но Ейми? Или Мартина? Техните действия бяха импулсивни и непредсказуеми. Как човек би могъл да се вмъкне в съзнанията им?
— Ако приемем, че не оповестяват предварително действията си в социалните мрежи и прочее, най-добрият начин за проследяване на плановете им е да се проникне в историята на комуникациите им — започна Саймън. Хелън като никога мълчеше, а Саймън се наслаждаваше на кратката смяна на местата. — Влизането в обажданията на телефоните им е сложна работа, тъй като изисква достъп до устройството, за да се сложи чип. Възможно, но рисковано. Много по-лесно е да се влезе в имейлите им.
— Как?
— Първата стъпка е да се влезе във фейсбук страницата им или нещо подобно, където има лична информация за тях. Обикновено оттам може да се вземе имейл адресът им — в Gmail, Hotmail, без значение — плюс купища данни за семейството им, дата на раждане, любими дестинации за почивка и т.н. После се обаждаш на имейл доставчика и казваш, че нямаш достъп до електронната си поща, защото си забравил паролата си. Те ще ти зададат няколко стандартни тайни въпроса — моминското име на майка ти, име на домашен любимец, важна дата, любимо място — повечето от които не би трябвало да те затруднят, ако си написал домашното си. Тогава ще ти кажат старата парола и ще те попитат дали искаш да я запазиш, или да я промениш. Казваш им да я запазят — така истинският собственик на имейла не подозира нищо, а ти вече можеш да отваряш всички писма от собствения си компютър. Проста работа.
— А ние можем ли да разберем дали нечия електронна поща е била отваряна и от друг компютър?
— Разбира се. Доставчикът веднага може да ти отговори, ако успееш да го убедиш. Малко се опъват, но ако им кажеш, че става въпрос за разследване на убийство, вероятно ще съдействат.
Хелън благодари на Саймън и тръгна обратно към управлението. Той бе изиграл решаваща роля в това разследване по начин, който тя никога не би могла да предвиди. Ейми бе изпратила имейл на майка си с точни подробности за времето, по което ще тръгне да се прибира на автостоп. Дали убийцата бе прочела това и бе чакала в засада? Мартина също бе изпратила имейл на сестра си — единствения човек от предишния й живот, с когото тя все още поддържала връзка — за да попита дали може да й отиде на гости, да се махне от Саутхамптън за известно време. По този начин ли убийцата бе открила следите на Мати? И дали затова „Син“ ги е отвлякла точно тогава, страхувайки се, че ако Мати/Мартина замине за Лондон при сестра си, вече няма да има възможност да го направи?