87.
Стефани Байнс бе потънала вдън земя. Странстващите работници са особено трудни за откриване, особено онези, които работят в барове. Професия, в която обещанието за няколко долара повече подтиква хората да скачат от едно работно място на друго. Стефани Байнс бе работила в повечето барове на Саутхамптън — привлекателна и забавна жена, но същевременно вятърничава и своенравна — и от известно време никой не я беше виждал.
След съдебното дело решила да се прибере у дома, но идеята да се завърне в Австралия с подвита опашка — все така непрокопсала и необвързана — не й допадала. Затова прескочила от Саутхамптън в Портсмут и започнала да прави същото, което правела и преди — работа, пиене, чукане, сън. Поредната отломка, изхвърлена на Южния бряг.
Не я откриха и на последния й известен адрес. Сандерсън го бе проверил лично, но мястото се оказа квартира с голямо текучество и седмичен наем и никой не бил виждал Стефани там от седмици. Собственикът, подозрителен към полицията и притеснен кого или какво биха могли да открият в евтините му стаи, не изяви желание да съдейства — поиска съдебно разпореждане, за да ги пусне да влязат. Екипът незабавно подаде молба за издаване на разрешително, но това щеше да отнеме време. Затова възобновиха издирването си в клубовете и баровете в централната градска част, в местните болници, в таксиметровите служби и прочее. Но все още нямаше и следа от нея.
Беше изчезнала.
88.
Уитакър впери поглед в Хелън. Никой от двамата не говореше — служителите от „Антикорупция“ официално изреждаха обвиненията — но въпреки това Хелън имаше чувството, че присъстваше на собствения си разпит. Уитакър сякаш я изпепеляваше с поглед в опит да разгадае мислите й.
— Трябва да призная, че съм изненадан от теб, Хелън. Мислех те за много по-разумна.
Детектив сержант Летбридж от „Антикорупция“ спря рязко, учуден от внезапното прекъсване.
— Мислех, че сме изяснили тази тема — продължи Уитакър, — а ето че ти отново ме занимаваш с това. Няма нужда да ти припомням, че в момента тече важно разследване, на което трябва да посветиш цялото си внимание.
Хелън отказа да отклони поглед, нито пък да се почувства заплашена. Летбридж отново започна да говори, но Уитакър пак го прекъсна.
— Мога само да предположа, че си била подтикната от амбициите си. Може би си усетила, че не се изкачваш по стълбицата достатъчно бързо. Може би фактът, че те повиших в детектив инспектор и ти стана най-младата жена с този ранг в историята на управлението, не е бил достатъчна награда. Но нека ти кажа нещо — да забиеш злонамерено нож в гърба на командващ офицер, не е начинът да се изкачиш нагоре. Както тепърва ще разбереш.
Той не откъсваше очи от нея. Хелън първа отклони поглед — чувство за вина, гузна съвест — макар да нямаше представа защо трябваше да се чувства виновна. Типично за Уитакър — да й припомня какво му дължи, докато й отправя завоалирана заплаха. Беше експерт в това да не прекрачва границата, но все пак да успее да сплаши и неутрализира всеки, който разклащаше позициите му. Той наистина бе забелязал Хелън, виждайки в нея обещаващ детектив, и й бе помогнал да се изкачи нагоре по стълбицата до ранг „инспектор“. А сега тя се бе обърнала срещу него. Но той бе извършил нещо много лошо — не само връзката му с Микъри и предоставянето на секретна информация, но и фактът, че бе превърнал Марк и Саймън в изкупителни жертви — и на практика тя не биваше да изпитва към него нищо друго освен презрение.
Хелън остана доволна, че разговорът приключи за двайсет минути. Тепърва трябваше да се срещнат отново с адвоката на Уитакър, а Хелън вече нямаше да участва в този процес. Уитакър — съвсем разбираемо — бе казал съвсем малко и просто отрече обвиненията. Дали щеше да се пречупи? Всичко бе твърде ясно и очевидно, за да го опровергае. Чарли изглеждаше невинна. С ръка на сърцето Марк също се бе защитил убедително. А Саймън Ашдаун бе толкова искрен в показанията си. Всичко сочеше към вината на Уитакър. Но Хелън знаеше, че членове на командния състав рядко биваха публично осъждани. А в този случай това бе още по-малко вероятно, тъй като ставаше въпрос за сензационно разследване. Обикновено делата за корупция се влачеха при закрити врата месеци наред, дори години. И каква бе гаранцията, че в крайна сметка той нямаше да се пенсионира без реално порицание или наказание? Хелън ненавиждаше цялата тази политика.
Всичко това щеше да отнеме време, но две неща бяха очевидни. Първо — че Хелън щеше да поеме правомощията на Уитакър. И второ — че тя искаше Марк да се върне обратно в екипа.