Чарли бе само на десет метра зад нея, когато Луиз внезапно свърна надясно и влезе в Склад 24, хранилище за полски товари, където контейнерите бяха наредени един върху друг до небето. Чарли смени посоката и се втурна след нея. Ала Луиз не се виждаше никъде.
Чарли изруга. Сигурно ги делеше една ръка разстояние, но с толкова много тесни пътеки между контейнерите и толкова много ъгли за криене откъде да започне, за бога? Тя се затича наляво, после рязко спря и се ослуша. Да, ето го пак. Приглушено прокашляне. Луиз пушеше много и тичането със сигурност бе измъчило дробовете й. Чарли се сниши и тръгна пипнешком покрай задната част на най-близкия контейнер, водена от приглушените, но упорити прокашляния. И тогава я видя, с гръб към нея, като в капан, стига Чарли да успееше да я докопа.
Чарли бе на десетина метра от Луиз, когато тя се обърна и я погледна отчаяно, като подивяла. И точно тогава видя ножа — късо, злокобно оръжие, което Луиз насочи към нея. Чарли инстинктивно отстъпи назад, осъзнавайки за пръв път опасността, на която бе изложила както себе си, така и нероденото си бебе.
Луиз тръгна към нея. Чарли заотстъпва все по-бързо, като в същото време се опитваше да запази спокойствие.
— Просто искам да поговоря с теб, Луиз.
Но обектът на преследване не каза нищо, само надяна качулката обратно на главата си, сякаш за да прикрие самоличността си. По-близо, още по-близо… Чарли не откъсваше поглед от приближаващото се острие.
Бам! Чарли се блъсна в металната стена на контейнера. Тя се завъртя и осъзна — твърде късно — че се бе озовала в безизходна ситуация. Имаше време само да се обърне и да се предаде с вдигнати ръце. Луиз я сграбчи за яката и я блъсна назад. Насочи ножа към гърлото на Чарли и започна да я претърсва. Гневът й премина в отвращение, когато откри полицейската значка и радиостанцията. Тя ги хвърли на пода и се изплю отгоре им.
— Кой те изпрати? — излая Луиз.
— Провеждаме разследване…
— КОЙ те изпрати?
— Хелън Грейс… детектив инспектор Грейс.
Луиз застина, после лицето й се озари от доволна усмивка.
— Ще й предадеш ли едно съобщение от мен?
— Разбира се.
Острието на ножа проряза гръдния кош на Чарли, минавайки на косъм от гърлото й. От дългата рана точно над гърдите бликна кръв. Чарли застина в шок, но противното кискане на Луиз я върна в действителността.
— Стига ли ти?
Захвърлената радиостанция внезапно изпука. Луиз се сепна и отклони поглед към нея, а Чарли рязко вдигна лявата си ръка и изби ножа от ръцете й. После се хвърли напред, но юмрукът на Луиз я улучи в гърлото. За миг се почувства така, сякаш ларинксът й бе прекършен. Задушаваше се, не можеше да диша и трябваше да се подпре на стената. Когато вдигна поглед, Луиз вече излизаше навън, готова да избяга. Чарли понечи да я последва, но веднага спря и повърна. Не можеше да направи и крачка повече.
Тя взе радиостанцията и повика подкрепление, после бавно тръгна към изхода. Обземаше я ужас, нуждаеше се от свеж въздух. Вдиша дълбоко, дробовете й се изпълниха с морски въздух и тя мигновено се почувства по-добре. После вдигна поглед и с изненада видя униформени полицаи, които вече тичаха към нея. Зад тях, в близост до Склад №1, кипеше суматоха и се виждаха още полицаи. Складът не бе използван от години — или поне така си мислеха. Там се случваше нещо. Униформените полицаи, които се погрижиха за Чарли, й разказаха всичко. По-рано тази сутрин избягали от час ученици открили мъж на средна възраст в полумъртво състояние, който лежал в безсъзнание в нечистотиите си в товарен контейнер.
Бяха открили Санди Мортен.
90.
Местната пробационна служба се намираше на „Саудъм стрийт“, в бивша училищна сграда. Там работеше Сара Майлз, състудентка от полицейския колеж в Нетли, и точно към нея бързаше Хелън в момента. Неприятно й беше да мами стар приятел, но нямаше друг начин. Не можеше да разкрие подозренията си, преди да се е уверила напълно. По-късно щеше да има достатъчно време за обяснения. Ако изобщо имаше „по-късно“.
Бе помолила да види цялата налична информация за Лий Джарет, дребен престъпник, заради подозрения, че е нарушил условията на пробацията си. Подъл номер, който Хелън погаждаше не само на Сара, но вероятно и на Лий, защото той — доколкото й бе известно — не бе направил абсолютно нищо лошо.