Сара вървеше през архивния отдел в сутерена, а Хелън я следваше. Служители от други отдели нямаха право на достъп тук долу, но Хелън често придружаваше Сара, за да си побъбрят. На път към буква „Д“ минаха покрай безкрайните редици от рафтове с папки и Хелън осъзна, че е забравила телефона си в колата.
— Казах, че ще бъда на разположение денонощно, имаш ли нещо против да донесеш папката отвън, когато я откриеш?
Сара забели очи и продължи напред. Тя беше делова жена, която не обичаше да прахосва времето си.
Което означаваше, че Хелън трябваше да действа бързо. По обратния път към входа тя свърна рязко наляво. Очите й трескаво шареха по папките — къде, за бога, се намираше буква „К“? Шумът от тракането от токчетата на Сара утихна. Сигурно приближаваше досието на Джарет.
„К“. Ето ги. По-бързо, по-бързо… Хелън прехвърляше папките. Каспър, Котрил, Кроли… Сара вече се връщаше. Оставаха й броени секунди… и точно тогава го откри. При всякакви други обстоятелства би се поколебала да посегне към досието, дори мисълта за това я ужасяваше. Но сега Хелън го грабна и го напъха в чантата си.
Когато Сара се появи на входа, Хелън я чакаше.
— Бил е в чантата ми през цялото време. Някой ден и главата си ще изгубя някъде.
Сара Майлз отново забели очи и двете излязоха от архива. Хелън тайно въздъхна от облекчение.
91.
Раната на Чарли се оказа повърхностна, но тъй като чакаше бебе, лекарите я задържаха по-дълго от обичайното, за да следят състоянието й. В резултат на това почти цялото управление вече знаеше за бременността й. Щом прекрачи прага на стаята за разследване, колегите й от екипа я наобиколиха — разпитваха я как се чувства, предлагаха й да се прибере у дома, но Чарли бе твърдо решена да остане, за да помага.
Всички бяха впечатлени от стоицизма й, но Чарли всъщност бе много разстроена от нападението на Танер. Мислеше единствено за бебето, което така неразумно бе изложила на опасност. С какви очи щеше да погледне Стив, ако беше загубила детето, за което и двамата копнееха толкова отдавна? Сега искаше само да си отиде у дома, да се сгуши до Стив и хубаво да се наплаче. Но Чарли знаеше, че полицията все още бе място със силно женомразки настроения и че всяка проява на слабост от страна на жена — независимо колко основателна — нямаше да бъде пропусната от колегите й мъже. Щяха да я заклеймят като слабата брънка във веригата и да получи съответното отношение. И бог да ти е на помощ, ако поставиш бебетата преди работата. Веднъж щом те нарочат за домакинята квачка — и те отписват. Ако поискаш удължаване на отпуска по майчинство или съкращаване на работния ден, по-добре да подадеш молба за прехвърляне в администрацията. Никой не обича домакини на половин работен ден на фронтовата линия. Нямаше място за сантименталности — всичко или нищо. Ето защо всички уважаваха Хелън Грейс — защото тя никога не отсъстваше от работа и бе идеалният полицай от женски пол. Правеше нещата ужасно трудни за останалите, вдигаше летвата твърде високо, но… това беше положението. Затова Чарли остана. Макар че бе разтърсена до мозъка на костите си, тя нямаше да позволи на другите да я отпишат, не и след огромните й усилия да стигне дотук.
Марк стоеше настрана и чакаше тълпата да се разпръсне; едва след това прекоси залата и прегърна Чарли. Тя знаеше защо той пазеше дистанция — тук имаше хора, изпълнени със съмнения, хора, на които им трябваше време, за да му повярват отново, така че той нямаше интерес да застава в началото на опашката. Майната им, помисли си Чарли и остана в мечешката прегръдка на Марк по-дълго от необходимото. Искаше да накара останалите от екипа да се замислят. А може би част от нейната праведност щеше да се предаде на него и да ускори процеса му на възстановяване.
Скоро щеше да им се наложи да забравят подозренията си относно Марк и да зарежат злонамерените намеци — Микъри бе проговорила. Чарли не биваше да знае това, разбира се, но стените имаха уши, а Микъри почти не бе напускала медицинския изолатор от момента на появата си в управлението. Изолаторът бе станал нейното убежище, там провеждаше всичките си разговори с „Антикорупция“. Чарли имаше достатъчно приятелки сред отегчените клюкарки, които трябваше да наглеждат Микъри. Те веднага споделяха чутото и така бе плъзнала мълвата за романтична връзка между Микъри и Уитакър, започнала, след като той използвал професионалните й услуги. Дали все още са спели заедно и след започването на убийствата? И кой от двамата бе измислил плана им да забогатеят? Всъщност нямаше значение. Името на Марк щеше да бъде изчистено — ето това имаше значение.