Оставаше големият въпрос — как щеше да се държи Марк в присъствието на Хелън. Ако те успееха да намерят начин да се разбират, реабилитирането му беше сигурно. Ако не успееха — на Марк нямаше да му е лесно.
Точно тогава пристигна Хелън. Не даде вид, че е забелязала завръщането на Марк, и веднага събра всички, за да разпредели задачите.
— Сега вече знаем, че Санди Мортен е получил сърдечен удар — започна тя. — Не е бил ранен от нашата заподозряна; просто организмът му не е могъл да се справи с обстоятелствата. В момента е в интензивно отделение и се бори за живота си, но е имал късмет, колкото и странно да звучи. Ако онези момчета не го бяха открили навреме, щяхме да имаме още един труп. Лекарите смятат, че ще се възстанови. Какво ни говори това?
— Че той не е бил част от плана — отвърна детектив Бриджис.
— Точно така. Тя е пощадила Микъри и Мортен. Изобщо не е имала намерение да ги убива. Малка шегичка от нейна страна. Нейният начин да раздвижи играта.
Хелън огледа хората от екипа си и със задоволство забеляза гнева им, примесен с решителност. Полицаите мразят да ги предизвикват.
— Е, време е да настъпим газта и да я изпреварим поне веднъж. От първостепенна важност е да открием Стефани Байнс. Очевидно тя е следващата жертва и аз не искам смъртта й да тежи на нашата съвест. Чарли, можеш ли да координираш действията в тази насока? Разполагай се с наличните ни ресурси по своя преценка, но трябва да я открием. Марк, искам да се заемеш с издирването на Луиз Танер. Изключително опасна, изпитва особена ненавист към мен и вече направи опит да убие един от нас. Така че си избери двама души и се хващай за работа.
Марк кимна; погледите на всички бяха насочени към него. Играеше ролята си съвършено — открит, решителен, без следа от смущение. Полагаше нечовешко старание — за колегите си, за външния си вид (е, все още изглеждаше като парцал, но беше спретнат и трезвен), за нея. Хелън изпита огромна благодарност към него и се зарадва, че е решил да й се довери още веднъж.
Екипът кипеше от ентусиазъм. Сега, когато Хелън изпълняваше длъжността „началник на управлението“, подчинените й бяха още по-нахъсани да спечелят одобрението й, а наоколо витаеше усещането, че човекът — независимо дали мъж, или жена — който спипаше убийцата, имаше най-големи шансове да наследи Хелън като детектив инспектор. Затова всички удвоиха усилията си, надушили перспективата за слава.
Хелън се оттегли на спокойствие в кабинета на Уитакър. Макар че в момента той бе отстранен от работа и на практика никога нямаше да се завърне в това управление, това все още бе неговият кабинет. Затова Хелън реши да не сяда на стола му засега и остана права до бюрото, докато за пореден път разлистваше папката, която бе откраднала.
Тя набра телефонния номер на социалните служби и минута по-късно получи адреса, който й трябваше.
Хората от екипа й бяха навън по следите на Байнс и Танер, така че Хелън разполагаше с няколко часа отсрочка. Но и те нямаше да й стигнат, чакаше я дълъг път, така че се качи на мотоциклета и потегли веднага. По магистрала M25 я очакваше обичайното задръстване и тя изпита облекчение, когато намери пролука и ускори по M11 в източна посока. После се отклони по A11 за Норфолк. Следвайки табелите за Бери Сейнт Едмъндс, Хелън се озова сякаш на непозната територия. С приближаването на крайната точка в пътуването си осъзна, че се чувства неспокойна. Това място будеше в нея неприятни усещания и завръщането й там бе като да отвориш кутията на Пандора.
Хубавата къща имаше еркерни прозорци и добре поддържана градина. Технически погледнато представляваше пансион, но изглеждаше много по-уютна. Местните я заобикаляха, но всеки случаен минувач би я взел за приятно и гостоприемно местенце.
Хелън се бе обадила предварително, затова веднага я отведоха при управителя. Тя се легитимира, показа най-новата снимка и уверено издекламира измислената си история. Предварително знаеше, че нямаше големи шансове за успех, но въпреки това се почувства разочарована, когато управителят й каза, че никой не е виждал Сюзън Кук от около година. Тя така и не успяла да се приспособи, сподели той, и никога не проявила интерес да се включи в програмите им. Те, естествено, уведомили пробационната служба след изчезването й, но заради съкращенията и непрекъснатите реорганизации вечно попадали на различен служител по телефона и така нейният случай потънал в забвение.