— Ще ни се да можехме да направим нещо повече, но такива са ни възможностите. И бездруго имаме предостатъчно работа — заключи управителят.
— Разбирам, трудно е. Разкажете ми малко повече за Сюзън. С какво се занимаваше, когато беше тук? Имаше ли приятели? Някой по-близък, с когото да е споделяла лични неща?
— Не бих казал. Почти не се включваше в общи занимания. Предпочиташе уединението. Предимно спортуваше. Имаше много добро телосложение, мускулеста, атлетична. Часове наред тренираше бодибилдинг, а когато не беше във фитнес залата, помагаше навън. Разправят, че била по-силна от повечето мъже.
— Как точно помагаше?
— В горско стопанство „Третфорд“. Намира се само на няколко километра оттук и всяка година позволяваме на нашите обитатели да помагат в лятното прочистване, ако желаят. Това се върши под строг надзор, естествено, заради огнестрелното оръжие, но има хора, на които им харесва — тежък физически труд, но получаваш цял ден навън, на свеж въздух.
— Как така?
— В „Третфорд“ има предимно червен елен. Застрелват ги рано сутринта, обикновено в отдалечени райони на гората. Там е непроходимо за превозни средства, така че са нужни доброволци, които да влачат животните до най-близката пътека, откъдето ги товарят.
— Как?
— С хамут за елени. Връзваш заедно краката на елена, после пристягаш брезентов колан около свръзката. Коланът се прикрепя към хамут — нещо като сбруите за алпинисти — който се поставя около раменете. Така влачиш елена след себе си. Много по-лесно, отколкото да се опитваш да го носиш.
Още едно парченце от пъзела бе отишло на точното място.
92.
Чарли се взираше в екрана на компютъра със свит на топка стомах от напрежение. Скайп чуруликаше с познатия тон за звънене, а Чарли се молеше някой да вдигне. Съдбата на Стефани Байнс висеше на косъм.
Издирването беше изтощително, но Чарли нито за миг не изгуби надежда. Придружена от детективите Бриджис и Граундс, тя бе преровила всяка долнопробна кръчма, кафене и нощен клуб в Саутхамптън, че и отвъд. Разговорът винаги протичаше по един и същ начин.
— Аха, познаваме Стефани. Работеше тук преди няколко месеца. Клиентите много я харесваха, особено мъжете.
— А знаете ли къде е тя сега?
— Никаква представа. Един ден просто не дойде на работа.
Първоначално Чарли се ядосваше изключително много. Всяко внезапно изчезване в този случай предизвикваше напрежение, но постепенно пред Чарли започна да се изгражда образа на жена, която не можеше дълго да се задържи на едно място и не се чувстваше удобно в кожата си; жена, която нямаше навика да се привързва силно към нищо и никого. Тя беше пътешественик, пуснал котва на Южния бряг, но нещо подсказваше на Чарли, че това беше временен пристан. Затова тя спря да трамбова улиците и се върна в управлението, за да провери международните пътувания. Последната следа от нея в Саутхамптън бе оставена през септември, затова започна оттам. С помощта на колегите си загря телефоните на авиокомпаниите „Кантас“, „Бритиш Еъруейз“, „Емирейтс“ и накрая удари джакпота със „Сингапур Еърлайнс“. 16 октомври, Стефани Байнс, еднопосочен билет до Мелбърн. Допълнителните проучвания разкриха, че Стефани имаше сестра, която живееше в предградие на Мелбърн, и че Стефани вече бе открита — очевидно жива и здрава — в дома й там.
Но Чарли не искаше да рискува, затова и в момента се опитваше да се свърже с нея в Скайп. Убийцата умееше да подвежда и мами толкова умело, че Чарли нямаше — не можеше — да се успокои, докато не видеше Стефани със собствените си очи.
И най-после я видя. С повече слънчев загар от преди, по-руса от преди, но със сигурност — Стефани. Малка победа за Чарли, Хелън и екипа. Поне един бяха спасили. Дали импулсивното решение на Стефани да се завърне у дома, проваляше изпипаните до последен детайл планове на убийцата?
Стефани нямаше нужда от много насърчаване да тръгне отново на път. Беше се върнала у дома едва преди три седмици, но вече се задушаваше, чувстваше се маловажна. Наложи се Чарли да импровизира, да съчини история за незначителен риск за безопасността й във връзка с гангстерското разследване, което Стефани им помогна да приключат. Беше спокойна и уверена, но спомена, че за Стефани и семейството й би било най-добре, може би, ако предприеме кратко пътуване — до Куинсланд, Червения център, без значение — докато те разнищят нещата тук.