Чарли приключи видеоразговора им с оптимистично усещане — може би убийцата не беше непобедима в крайна сметка.
Вниманието й бе привлечено от Марк, който й махаше от другия край на оперативната зала. Тя веднага изтича при него.
— В наблюдателния пункт току-що са получили обаждане. Танер е била забелязана да проси до старата детска болница на „Спайър стрийт“.
— Кога?
— Преди пет минути. Обадила се е майка с бебешка количка. Дала на Танер една лира и едва не се разделила с цялото си портмоне при пазарлъците.
Веднага поеха към центъра на града. Танер ли беше тяхната убийца? Съвсем скоро щяха да разберат. Чарли усети как пулсът й се ускорява, докато с Марк се носеха с висока скорост към местопрестъплението. Почувства се добре — отново бяха заедно в играта и приближаваха развръзката.
93.
В един средностатистически живот има безброй много моменти, в които трябва да решиш дали да се разкриеш напълно, или да се затвориш дълбоко в себе си. В любовта, в работата, в семейните и приятелските отношения има моменти, когато трябва да решиш дали си готов да извадиш на показ истинската си същност.
Хелън съзнателно бе превърнала себе си в загадка. Имаше твърда черупка, с която се представяше на света и която я определяше — изглеждаше корава, жилава, лишена от способността да изпитва колебание или разкаяние. Тя знаеше, че това беше далеч от истината, но непрестанно се удивляваше колко много хора живееха с тази представа за нея. Ние винаги се съмняваме в себе си повече, отколкото в другите, а болшинството от колегите и случайните й любовници очевидно приемаха образа й на корав, амбициозен човек, посветен на кариерата си, който не се шокираше и не се плашеше от нищо и никого. Колкото по-дълго поддържаше това впечатление, толкова повече хора му вярваха, и точно по тази причина тя бе добила мистериозна аура, особено сред униформените полицаи.
Хелън знаеше всичко това и в момента бе спряла да си поеме въздух и да помисли, защото бе на ръба да разбие образа, създаден от нея самата. Да допусне другите до себе си в този момент, бе правилното решение, което би могло да спаси човешки животи, но на Хелън щеше да й струва скъпо, защото щеше да извади наяве дълбоко погребани събития и решения.
В кабинета влезе детектив Бриджис и извади Хелън от самовглъбението й. Носеше материалите по делото, които бе поискала. Докато двамата прелистваха страниците заедно, дискретно уединени в кабинета й, Хелън непрекъснато анализираше всяка брънка от веригата и многократно проверяваше предположенията си. Не можеше да има място за съмнения.
И тогава изведнъж сърцето й прескочи.
— Върни назад.
— На „Лични вещи“? Или…
— На криминалистичния анализ. От къщата на Мортен.
Веднага след изчезването на Санди Мортен криминалистите бяха направили подробен оглед на къщата му. Знаеха, че похитителката е била там, че е пила шампанско с Мортен и Микъри, затова дълго и старателно бяха търсили следи от нея.
— Тук няма нищо, шефе. Криминалистите откриха ДНК на Микъри, на Мортен, на съпругата му, на всички основни…
— Втората страница.
— Само негодни проби, повечето от които сме отписали…
Хелън издърпа доклада от ръката му и се вгледа в страниците. Вече нямаше никакво съмнение. Тя знаеше кой е убиецът и защо убиваше.
От Танер нямаше и следа. Но захвърлената дамска чанта близо до окованата с дъски стара детска болница подсказваше, че е била тук съвсем скоро и вероятно бе прибрала търсената плячка. Тъкмо се канеха да си тръгват, когато чуха нещо, което ги накара да се заковат на място. Остър металически звук от вътрешността на изоставената сграда, сякаш някой изпусна нещо.
Марк даде знак на Чарли. Двамата инстинктивно изключиха радиостанциите и телефоните си, снишиха се и запристъпваха към сградата. Една от дъските на прозорците липсваше — това би могло да бъде идеалното скривалище за човек, който искаше да се появява и изчезва незабелязано.
Чарли и Марк се прехвърлиха през прогнилия перваз възможно най-тихо. Вътре сградата се рушеше — запустяла обвивка на някога шумното и бликащо от енергия място, чиято съдба бе решена след появата на новата болница в центъра на града. Чарли свали полицейската палка от колана си и се подготви за действие. Ръката й трепереше — беше ли готова за това? Вече нямаше значение, беше твърде късно. Двамата продължиха да пристъпват напред, нащрек някой да не ги нападне всеки момент.