Последва внезапно раздвижване. Танер, в спортното си долнище и шушляково яке с качулка, изхвърча от скривалището си и се втурна през някаква летяща врата. Марк и Чарли хукнаха по петите на мишената си. Бам! Блъснаха се в летящата врата, но вече бяха на петдесет метра зад Танер. Наложи се да удвоят усилията си.
Щом стигнаха до стълбището, те вдигнаха погледи нагоре и видяха как Танер взема по три стъпала наведнъж. Марк хукна нагоре пръв, твърдо решен да я докопа, Чарли го последва. Нагоре, нагоре, нагоре. Отново отекна металически звук. Успяха да съкратят дистанцията чак на четвъртия етаж. Наляво ли бе поела, или надясно? Летящата врата отляво леко потрепваше. Значи наляво. Марк я отвори и двамата влязоха вътре.
Пусто. Но в другия край имаше четири стаи, видимо празни. Тя би могла да е във всяка една от тях. Ако наистина беше там, значи бе в капан. Провериха едната, после другата. После третата. Оставаше само още една.
Бам! Всичко се случи толкова бързо, че мозъкът на Чарли не успя да го осъзнае веднага. Върху тила на Марк се стовари метална тръба и той се свлече на пода. Чарли завъртя рязко палката си към Танер, но улучи металната тръба. Замахна още веднъж и още веднъж, но Танер умело отбиваше ударите.
Само че това не беше Танер. Трябваше да го разберат още от начина, по който катереше по три стъпала наведнъж по време на преследването. И от хитростта, която бе проявила, за да ги накара да изберат погрешния коридор, а после да се промъкне зад гърбовете им. Това не беше Танер, а тяхната убийца, и сега Чарли бе сама срещу нея.
Време беше да влязат в битка с врага. Хелън нареди на стреснатия Бриджис да събере екипа, извади телефона си и набра номера на Чарли. Гласова поща. Тя изруга и звънна на Марк. Отново гласова поща. На какво си играеха тези двамата, по дяволите? Хелън остави кратко съобщение и тръгна към стаята на разследването.
Не искаше да действа без двама от най-добрите си хора, но просто нямаше друг избор. Дори без тях екипът й наброяваше поне двайсетина души и тя изцяло можеше да разчита на Макандрю, Сандерсън и Бриджис.
Хелън искаше да извади всичко на масата, без да губи повече време, затова започна направо.
— Жената, която търсим, се казва Сюзън Кук.
Снимките на Сюзън обиколиха масата и всеки получи по един екземпляр.
— На гърба ще намерите прикрепено полицейското й досие. Има присъда за двойно убийство. Лежала е двайсет години. Преди дванайсет месеца се е отлъчила самоволно от пробационното общежитие. Била е в Норфолк, но имам причини да вярвам, че сега се намира в Хампшир и може би е отговорна за тези убийства.
В стаята се разнесоха приглушени възгласи. Хелън замълча за кратко, после продължи:
— Предполагам, че тя преднамерено се прицелва в мен чрез избора си на жертви. Стефани Байнс изглежда добре засега, но искам пълно взаимодействие с австралийските ни колеги, за да успеем да я опазим. Тя е последният възможен човек в списъка, но както показва отвличането на Микъри, Сюзън има богато въображение и е способна да се отклони от плана си. Затова искам всички, които са на разположение, да се заемат с това. Аз ще се погрижа за пресата — искам всички вие да положите максимални усилия да я открием. Детектив Бриджис, бих желала да информираш всички налични униформени полицаи, че искам да излязат на улицата и да започнат да задават въпроси. Сюзън Кук вече е нашият основен заподозрян и трябва всеки чифт очи в графството да я търси. Ясно ли е?
— Защо ти, шефе? — попита детектив Граундс, изричайки на глас въпроса, който всички си задаваха наум. — Защо точно теб е избрала за своя мишена?
Хелън замълча. Вече нямаше място за тайни, но въпреки това тя пое дълбоко въздух, преди да отговори.
— Защото е моя сестра.
Чарли се подготви за битка на живот и смърт. Но противницата й не направи и крачка към нея, а вместо това разхлаби хватката си около металния прът и той издрънча на пода. Звукът отекна в изоставената сграда. Чарли застина, очакваше някакъв подъл номер. Ала убийцата просто свали качулката си и разкри суровото си, но хубаво лице. За момент Чарли изпита смътното усещане, че я познава. Но то мигновено изчезна. Коя беше тази жена? Беше добре сложена, с мускулести рамене, но чертите й бяха нежни и красиви, макар и без никакъв грим. Вероятно не се гримираше, за да изглежда максимално естествена.