— Не знам защо ни доведе тук, но можем да приключим с това кротко и тихо. Обърни се и сложи ръце на стената.
— Аз няма да се бия с теб, Чарли. Не затова сме тук.
Да чуе името си от устата на убийцата, я смути дълбоко. Но по-лошото тепърва предстоеше. Жената се усмихна, спокойно измъкна пистолет от джоба си и го насочи към Чарли.
— Наясно си какво може да причини, нали? Ако не ме лъже паметта, обучавала си се със „Смит & Уесън“, така ли е?
Необяснимо и за самата себе си Чарли кимна. Тази жена излъчваше някаква особена сила — дали по природа, или просто заради факта, че знаеше всичко за нея?
— Сега остави палката си на пода и свали колана си. Ако ще влачиш колегата си надолу по стълбите, трябва да махнеш всичко излишно.
Убийцата хвърли нещо като хамут към нея и с жест й показа да си го сложи. Чарли просто я гледаше и не можеше да помръдне.
— Веднага! — изрева жената. Любезното й изражение мигновено се замени с гняв.
Чарли пусна палката си на пода. Бяха влезли в гигантски капан. Очевидно тя бе човекът, който се бе обадил да уведоми полицията за „местонахождението“ на Танер. И те се бяха хванали на въдицата. Срещата с Танер бе неприятна, но най-лошото предстоеше.
Екипът засипваше Хелън с въпроси — някои бяха породени от любопитство, други — от гняв, но тя запази самообладание и им отговаряше с цялата искреност и спокойствие, на които бе способна.
Откога подозираш?
Откога знаеш?
Какво иска тя?
Ще те атакува ли директно?
Но все още имаше толкова много неща, които Хелън не знаеше, а тя не искаше да разпалва въображението им с хипотези. Затова час и половина по-късно тя сложи край на разпалената дискусия. Крайно време бе целият й екип да излезе навън и да тръгне по следите на убийцата.
Докато крачеше по коридора към чакащите журналисти, тя осъзна, че ръката й трепери. Бе заровила миналото си толкова отдавна, че разкриването му сега отваряше стара рана. Дали екипът й щеше да продължи да я следва? Да й вярва? Хелън се молеше за това — измъчваше я отвратителното усещане, че най-лошото тепърва предстои.
94.
— Съществува ли опасност за населението, инспекторе? — Емилия Гаранита се постара да зададе въпроса си първа. В присъствието на журналисти от националните ежедневници тя нямаше намерение да пропуска възможността да забие ножа и да го завърти. Все още не можеше да забрави нападките на Уитакър.
— Не смятаме, че съществува реална опасност, но все пак умоляваме хората да не влизат в контакт със заподозряната. Възможно е да е въоръжена, а поведението й е непредсказуемо. Ако някой забележи Сюзън Кук, незабавно трябва да се обади на 999.
— Каква е връзката й е последните смъртни случаи в Саутхамптън? — Най-коварният въпрос беше зададен от „Таймс“.
— Все още се опитваме да съберем всички факти около случая — отвърна Хелън и видя как Емилия иронично повдигна вежда, — но смятаме, че е възможно тя да е активно замесена в подбудителство при случаите с убийствата на Сам Фишър и Мартина Робинс.
Хелън усети вътрешно напрежение. Беше й трудно да реши дали да спомене Мартина на брифинга, или не. Ако пресата захапеше тази нишка и откриеше Керълайн, играта приключваше. Тя нямаше да има никакъв друг избор, освен да им даде дума по дума цялата информация относно сатанинската роля на Сюзън в тези убийства.
— Вярно ли е, че сте повишена в длъжност, инспекторе? — Гаранита отново побърза да се вмъкне в разговора. — Носи се мълва, че старши детектив Уитакър е временно отстранен от длъжност и го грози обвинение за корупция.
В този момент залата изригна и върху Хелън се изля дъжд от въпроси. Нестихващ порой от въпроси, но тя нямаше друг избор, освен да го понесе стоически, колкото и провокативни да бяха те. Искаше да изостри бдителността на хората, а за целта трябваше да спечели пресата на своя страна. Горчив хап за преглъщане, но ситуацията беше критична. Понякога в живота се налага да нахраниш куче, което те хапе.
95.
Прониза го остра болка. Марк затвори очи и стисна зъби, после се свлече на земята. Какво се бе случило с него, по дяволите? Ръката му инстинктивно посегна към тила и той потръпна, когато напипа дълбоката кървяща рана. Главата го болеше ужасно, но всъщност усещаше болката с цялото си тяло — чувстваше се така, сякаш го бяха били много жестоко и продължително.