Вече се намираше в по-занемарените покрайнини на Лондон. Не след дълго в далечината се появи „Чатъм Тауър“. Проектирана като утопия от 60-те, но предстоеше да бъде съборена. Мечтата се беше вкиснала. „Ароу Секюрити“ — фирмата, която се грижеше за охраната на обекта — бяха предупредени, но въпреки това се наложи да почака. Най-после намръщеният охранител отключи дървената външна порта, а Хелън веднага започна да го разпитва дали някой се е опитвал да проникне през дървената ограда около изоставената сграда. Той подчерта, че не е имало такива случаи — децата били твърде заети да се наръгват с ножове в центъра, за да си правят труда да идват дотук — но въпреки това Хелън направи пълна обиколка на оградата и я провери за дупки и разхлабени дъски. В крайна сметка се убеди, че всичко е наред, и двамата влязоха вътре. Дали някой би могъл да се прехвърли през оградата с помощта на стълба? Напълно възможно.
Асансьорът не работеше, затова се качиха по стълбите до 11-ия етаж — Хелън водеше с маршова стъпка, а придружителят й се влачеше след нея. Без да усети, Хелън внезапно се озова пред номер 112. Подпря ръка на стената, за да си поеме дъх, а охранителят натисна бравата. Не беше заключено. Той открехна вратата и понечи да влезе, но Хелън го спря.
— Изчакай тук.
Охранителят изглеждаше изненадан, но отстъпи:
— Както кажеш.
Хелън мълчаливо влезе в апартамента и изчезна в мрака.
97.
— Трябва да бъдем силни, Марк. Ако сме силни, ако сме сплотени, тя няма да победи.
Марк кимна.
— Тя няма да ни победи. Аз няма да й позволя — продължи Чарли.
Марк се изправи на крака с помощта на Чарли и двамата се заеха да проучат обстановката. Ако се намираха в болницата, никой нямаше да ги чуе. Общината от години се опитваше да пробута сградата на строителни предприемачи, но удряше на камък. Стърчеше си самотна в западнала, забравена част на града.
Отвсякъде ги заобикаляха бетонни стени. Никакви прозорци и само една врата. Наскоро сменена и подсилена — стоеше нелепо, като кръпка, на фона на всичко останало в занемарената стая. Опитаха се да разхлабят пантите, но установиха, че без инструменти няма да успеят. И все пак бе нещо, с което да се занимават. Ако някак си разхлабеха пантите, тогава…
Марк се мъчеше да не обръща внимание на туптящата болка в главата си и високата си температура, докато се занимаваше с пантите, а Чарли удряше по вратата с юмруци. Удряше непрестанно. Все по-силно и по-силно. Крещеше с всичка сила, молеше за помощ. Вдигаше достатъчно шум да събуди и мъртвите — но дали някой я чуваше?
Наоколо им се вдигаше гъст прахоляк и ги обгръщаше, прониквайки в ушите им, в очите им, в гърлата им. Гласът на Чарли стана дрезгав, но тя не се отказваше. И двамата продължаваха, подканяйки се взаимно да не се отказват, но след повече от час безплодни усилия се строполиха изтощени на пода.
Чарли отказа да заплаче. Бяха залостени в най-ужасния кошмар, който можеха да си представят, но… не трябваше да падат духом. Това бе жизненоважно, ако искаха шанс да оцелеят.
— Помниш ли Анди Фаундинг? — попита Чарли престорено бодро, макар че дрезгавият й глас я издаваше.
— Разбира се — отвърна Марк.
— Завел е дело срещу полицията в Хампшир. Твърди, че бил жертва на сексуален тормоз от жени полицаи.
Марк се засмя в отговор. Анди Гальовника, както често го наричаха, беше дежурен сержант в Портсмут, известен с палавите си ръце, особено сред младите си колежки. Чарли продължи да разказва забавната си история и макар че Марк копнееше за сън и спокойствие, той изпитваше благодарност към нея, защото това бе начин да се борят с отчаянието.
Докато си разказваха истории, никой от двамата не спомена пистолета, който лежеше помежду им.
98.
Сигурна бях, че ще се събудят и ще ми развалят удоволствието. Удивително е обаче какъв ефект могат да окажат седем халби „Уайт Лайтнинг“. Баща ми винаги е пиел като смок — бира, сайдер, изобщо всичко, до което се докопа — а мама не му отстъпваше. Пиенето правеше побоищата по-поносими и й пречеше да мисли. Ако бе останала трезва достатъчно дълго време, щеше да осъзнае каква помийна яма бе животът й и да си пъхне главата във фурната. В известен смисъл ми се ще да го бе направила.