Куртоазни новели-ле

        Уви, вече настанал часът
те отново да се разделят:
но и в този момент не могли те
да си тръгнат без сълзи в очите, [100]
без изгаряща болка в душата.
Тя прибрала се пак във палата,
а пък той щял в Уелс да стои
и да чака дано му прости [104]
Марк: дано го приеме пак в двора
да живее там с близките хора.

Неведнъж у Изолда се връща
този спомен и тя се обръща [108]
към Тристан (който арфа владеел
и понякога свирел и пеел)
да запази завинаги в песен
онзи паметен миг, миг чудесен, [112]
в който, щом се внимателно взряла
тя в кривака му, лесно разбрала
от кого е туй мило послание…
И в ответ на това й желание [116]
звучи още в трогателни ноти
песента за орловите нокти124.