Макар че двадесет и пет
били тез рицари, които
сражавали се във защита [220]
на краля, те със сетни сили
над трийсет рицари пленили
и цялата им плячка взели.
След туй, доволни, че успели
врага си в бой да победят, [225]
накъм града поели път.
А кралят, тюхкайки се в двора,
обзет от страх за свойте хора,
проклинал Елидюк и смятал,
че негова ще е вината, [230]
ако в ръцете на врага
са рицарите му сега.
Тогава тъкмо, отдалече,
със плячка, рицарите вече
задавали се, ала той [235]
видял, че те били на брой
по-много, и не ги познал.
Изплашен, мнителният крал
разпоредил на свойте хора
добре вратите да затворят, [240]
на крепостта да се качат
и със стрелите си да спрат
напредването на вразите.
Но в този миг един вестител
на кон до краля приближил [245]
и най-подробно му разкрил
как Елидюк, героят славен,
смелчакът, който нямал равен,
безпримерно врага сразил
и конетабъла пленил, [250]
как с двадесет и девет здрави
мъже успял сам да се справи
и в плен ги взел… А колко той
ранил бил и убил в двубой!
Излязъл радостният крал [255]
на двора, Елидюк видял,
с победата го поздравил
и топло му благодарил.
А Елидюк, ощастливен,
предал му всички взети в плен, [260]
на кралски хора чест оказал
с трофеи бойни, но запазил
за себе си три яки коня;
а пък на тоя или оня
от плячката по нещо дал. [265]
От срам избавеният крал
тъй подвига му оценил,
че го със почит оградил —
за свой най-верен страж го взел.
А Елидюк му се заклел [270]
в лоялност и със свойте хора
една година служил в двора.
Дочула щерката на краля
как всички подвига му хвалят,
на своя шамбелан доверен [275]
заръчала да го намери
и да му каже, че желае
с героя да се запознае.
Все с неотслабващ интерес
тя чакала от него вест, [280]
най-сетне той й съобщил,
че много радостен би бил
да бъде с нея някой ден.
От свой приятел придружен,
на кон потеглил, за да иде [285]
със дъщерята да се види.
Когато вече приближил,
чрез шамбелан той известил
девойката… Със тон открит,
с достоен, благороден вид [290]
той искрено благодарил
на Гилядон, затуй че бил
удостоен с такава мила
покана. Тя го уловила,
без да продума, за ръка [295]
най-дружелюбно и така
те седнали върху леглото
и доверили си каквото
подсказвала им младостта.
В лицето му се взряла тя, [300]
той видимо й се понравил
и несъмнено й направил
такова силно впечатление,
че тя усетила влечение
към него, а Амур веднага [305]
внушил й, че й се полага
да го обикне. Пребледняла
девойката и не посмяла
със рицаря да сподели
това си чувство: та нали [310]
могъл би той да я намрази.
Ала настъпил край на тази
визита… Елидюк се канел
да тръгва. Как тя да застане
пред него, за да му попречи? [315]
Щом в своя дом прибрал се вече,
той се почувствал, че е в плен
на чара й: бил покорен
от качествата й човешки,
ала въздишките й тежки [320]
го мъчели. Замислен, мрачен,
той се упрекнал за това, че
се виждал с нея чак сега.
И в миг се сепнал: как така
съпругата си е забравил! [325]
Когато беше я оставил
сама и бе на път поел,
във вярност бе й се заклел.
След тежката раздяла тя
не спала никак през нощта. [330]
Но пък на Гилядон тъй много
допаднал Елидюк, ей Богу,
че искала да го спечели.
Щом първите лъчи изгрели,
тя шамбелана призовала [335]
и свойта тайна му признала:
— Ах, Боже, колко съм нещастна!
Във положение ужасно
намирам се: не някой друг,
обикнах аз, а Елидюк, [340]
с геройство възхитил мнозина.
Безсънна тази нощ премина…
Ако и той е днес готов
да ми отвърне със любов
и ми се закълне във вярност, [345]
бих сторила, от благодарност,
каквото сам би пожелал,
дори ще го направя крал.
Пред него съм в такъв захлас,
че ако ме отблъсне, аз [350]
бих сигурно от скръб умряла.
Когато Гилядон изляла
сърцето си пред шамбелана,
той й отвърнал: — Щом тъй стана,
госпожо, щом безспирно този [355]
любовен плам ще ви тормози,
тогаз писмо му изпратете
и го със пръстен придружете,
с красив колан или с ширит.
Ако покаже се честит [360]
от този дар и от писмото,
туй ще е хубав знак, защото,
безспорно, всеки император
би бил ощастливен, когато
узнае, че сте го дарила [365]
с любов.
Но тя се усъмнила
в съвета му: — Не зная как
след този дар ще имам знак,
че ще ме заобича той.
До днес сред рицарите кой [370]
е чакал с дар да го склонят?
Не е било туй никой път,
та бил той влюбен или не.
Да бях аз сигурна поне,
че с мен не ще се подиграе! [375]
Но пък щом можем да узнаем
по действията на човека
какви са чувствата му, нека
последвам вашия съвет.
— Добре! — отвърнал той в ответ. [380]
А тя добавила: — Вървете,
с колан и пръстен го дарете
и поздрави от мен стократно
предайте му. — Най-акуратно
за вас аз всичко бих направил. [385]