И шамбеланът я оставил
сама все още да умува
дали такъв подход си струва
и да се вайка безутешно:
„Как този чужденец успешно [390]
за миг ми завладя сърцето?
Той ще си иде там, отдето
дошъл е… Кой е Елидюк?
Та той ще ме остави тук
да се проклинам до премала. [395]
Нима съм толкоз полудяла,
та щом като един път аз
говорих с него, в този час
съм вече склонна да му дам
сърцето си? Та той за срам [400]
ще ме направи, щом поиска…
Все пак показа се изискан…
Но… жребият е хвърлен. Няма
да има по-нещастна дама
от мен.“ [405]
В туй време шамбеланът,
със пръстена и със колана,
бил вече рицаря открил,
от Гилядон го поздравил
и даровете му предал.
А той, доволен, в тях се взрял, [410]
надянал пръстена на пръста,
с колана си пристегнал кръста,
протегнал в знак на благодарност
към шамбелана малък дар, но
последният не го приел, [415]
със Елидюк си сбогом взел
и нищо друго не му казал.
Щом шамбеланът си излязъл
от Елидюк, той се завтекъл
към дъщерята и й рекъл, [420]
че рицарят я поздравява
със благодарност. Тя тогава
отронила: — Кажете само
дали ще имам любовта му?
— Да… Чувствата си той прикрива, [425]
но всичко май натам отива.
Щом аз предадох му нещата,
той пръстена ви на ръката
си сложи, тури си колана,
ала безмълвен си остана. [430]
И аз го нищо не попитах.
— Дали за знак любовен счита
тез дарове?… Ще е ужасно
надеждите ми да угаснат.
— Не знам… Но все пак той прие [435]
подаръците ви добре.
— Не ме успокоява тази
реакция… Дали ме мрази?
Причина за това той няма…
Но моята любов голяма [440]
дали не го пък отегчава?
Смърт според мене заслужава
тоз рицар, в случай че презре ме.
От днеска за известно време
не ми се ще да му додявам [445]
и нищо не възнамерявам
да предприема ни чрез вас,
нито чрез друг… До онзи час,
когато лично ще призная
пред него как ме мъчи тая [450]
любов. Той докога е тук?
— За ваша радост, Елидюк,
госпожо, имал е покана
от краля в двора да остане
една година. Той приел [455]
и даже му се е заклел
във вярност. Значи щом решите,
ще можете да споделите
тревогите на любовта.
Зарадвала се много тя, [460]
че той остава. Но, уви,
как тя да знае от какви
тревоги този рицар страда?