Едва на хвърлей на стрела,
край гъстата гора била [800]
издигната ограда: тук
отдавна чакал Елидюк.
Веднага той от коня скочил,
към идващите се насочил
и с радост невъобразима [805]
целунал своята любима.
А после всички полетели
в галоп към Тотнес. Там видели
на пристана закотвен кораб
и рицарят със свойте хора [810]
качили се, за да отплуват.
Ветрец попътен им издувал
платната, по вълните бели
те към желаните предели
се носели… Ала когато [815]
брега да стигнат, силен вятър
на корабчето връхлетял,
платната му за миг раздрал,
а те, обзети от тревога,
на помощ призовали Бога, [820]
а също и свети Никола138,
за милост взели да се молят
и Божията майка с вяра,
че няма смърт да им докара
тоз вихър. Бедстващите хора [825]
не знаели какво да сторят.
Та как при корабокрушение
да се надяват на спасение?
Но вик надал един моряк:
— Сеньор, нима ще видим бряг, [830]
щом като взел сте с вас жена,
която само на злина
могла би да ни обрече?
Нали мнозина знаят, че
сте женен — имате съпруга, [835]
а водите в дома си друга,
напук на святата ни вяра,
на клетвата ви пред олтара.
Ако я хвърлим в глъбините,
ще се поукротят вълните [840]
и сигурно ще се спасим.
— Подлец! — със гняв неизразим
отвърнал Елидюк в ответ. —
Млъкни, мерзавецо проклет!
И скъпо би му той платил [845]
за думите, ако не бил
зает девойката любима
да утешава… („Значи имал
жена!“)… И тя от скръб в сърцето
и от талазите в морето, [850]
припаднала, лице опряла
на Елидюк. Той за умряла
я взел и във сълзи облян
прегърнал нежния й стан.
Докопал след това веслото [855]
и с удар силен по челото
свалил моряка на земята,
със яд го хванал за краката
и го през борда запокитил
на произвола на вълните. [860]
Заел се Елидюк тогава
сам кораба да управлява
и много скоро съумял
да стигне бряг. Когато спрял
на пристан, хвърлил тежка котва [865]
и почнали да се приготвят
да слизат. Но и в този час
девойката била в несвяст,
отпусната и пребледняла,
и всички вече за умряла [870]
я мислели. В плен на скръбта,
и Елидюк в тоз миг смъртта
желаел вече: най-добре
било би с нея да умре.
Та как живял би занапред? [875]
Той се обърнал за съвет
към спътниците си: в кой кът
девойката да пренесат?
Щом тя е дъщеря на крал,
ще трябва с пищен ритуал, [880]
във манастир, с богослужение,
най-подходящо погребение
на нея да й отредят.
Какво могли да му рекат
най-близките му приближени? [885]
Нали и те били втрещени…
А всъщност недалеч оттук
бил замъкът на Елидюк
с имота му. Околовръст
простирал се един лес гъст, [890]
сред който от света далече
четирийсет години вече
в параклисче отшелник сам
живеел. Често пъти там
бил Елидюк. Защо и днес [895]
да не проникне в онзи лес?
И той предложил да отидат
в леса отшелника да видят
и нея там да погребат.
А щом се в двора приберат, [900]
от своите земи той щял
да задели не малък дял
за манастир. Там след години
послушнички и монахини
за нея ще се молят Богу. [905]
На свойте приближени строго
да пазят тайна наредил,
на кон и Гилядон качил
и всички тръгнали на път.
Не бил отдалечен лесът, [910]
те бързо стигнали дотам
открили търсения храм,
повикали те многократно,
почукали и на вратата,
но кой да иде да отвори, [915]
на повика да отговори?
Един от тях все пак успял
да влезе вътре и разбрал,
че тоз отшелник неизвестен
умрял бил: гробът му бил пресен. [920]
Другарите на Елидюк
предложили да бъде тук
погребана, но той ги спрял
и казал: — Първо бих желал
да чуя от по-мъдри хора [925]
какво е най-добре да сторя,
та този малък кът свещен
да бъде облагороден
и да се изгради тук храм.
Сега ще я оставим там, [930]
срещу олтара… В небесата
да й приеме Бог душата!
След туй приготвили легло
от горното й облекло
и я положили излеко [935]
като покойница на меко.
С неизразима скръб в сърцето,
любимият й по лицето
целунал я и промълвил:
— Приятелко, Бог ме убил, [940]
ако доспехи пак надяна!
Защо ли жив аз да остана
на този свят? Защо погубих
живота ви, защо се влюбих
във вас? Уви, ако така [945]
не ме обичахте, сега
кралица щяхте да сте, мила.
Но… вече ни е разделила
смъртта. Аз, скъпа, взех решение
монах да стана, утешение [950]
в молитви всеки ден да диря
на гроба ви, тук в манастира.
Щом Елидюк оттам излязъл,
на своя шамбелан той казал
във замъка му да върви, [955]
жена му за да извести,
че вкъщи връща се след ден
и че е много изморен.
Добрата вест ощастливила
жена му, тя се пригласила [960]
съпруга си да срещне мило,
ала сърцето й се свило,
защото той не я прегърнал,
със нежности не й отвърнал
и все студено се държал. [965]
Щом сутрин станел, недоспал,
на меса неотклонно ходел,
а после из гората бродел,
параклисчето посещавал
и се безкрайно удивявал, [970]
когато милата си гледал:
тя не била мъртвешки бледа,
а все тъй бяла и червена139.
С душа от скърби изтомена,
той молел Господа безспир [975]
духът й да почива в мир.
А след молитвите се връщал
почти незабелязан вкъщи.
Жена му се поусъмнила
и на прислужник наредила [980]
съпруга и да проследи;
тя щяла да го награди,
коне, пари да му даде,
ако той разбере къде
по цял ден Елидюк е бил. [985]
И тъй, прислужникът открил
как през гъстака се провира
мъжът й, как пред храма спира,
как влиза вътре, как излива
в молитви свойта скръб горчива. [990]
Тозчас завърнал се слугата
и тайно споделил с жената
как тъжно молел се мъжът й,
как той самият бил покъртен,
когато слушал как той стене. [995]
Съпругата, озадачена,
предложила: — Я нека ида
и аз параклиса да видя.
Мъжът ми се приготовлява
при краля днес да заминава. [1000]
Не много време, всъщност, мина,
откак отшелникът почина;
мъжът ми много го ценеше,
но надали за него щеше
да бъде чак тъй натъжен. [1005]
вернуться
Ст. 821: В оригинала се споменава и свети Климент. Според житията той бил хвърлен в морето, което се оттегля всяка година в деня на мъченическата му смърт, за да се поклонят богомолците на неговия гроб.
вернуться
Ст. 973: Руменината на мнимата мъртва напомня за телата на покойниците, които не се разлагат — доказателство за тяхната святост. Вж. също ст. 1012–1016.