В следобеда на този ден
отишъл Елидюк в палата,
а пък жена му и слугата
към манастира път поели
и чак в параклиса се спрели. [1010]
Върху леглото тя видяла,
ще кажеш роза разцъфтяла,
девойката. Щом я отвила,
съпругата се изумила
от дългите й пръсти нежни [1015]
и от ръцете белоснежни.
Едва сега разбрала тя
причината за горестта
на Елидюк и промълвила:
— Ах, погледнете тази мила [1020]
девойка с лик същински бисер;
навярно моят мъж скърби все
заради нея, непрестанно…
Не ми изглежда никак странно,
че по умрялата той страда. [1025]
Така красива, толкоз млада,
тя предизвиква съжаление
и в мен. Едва ли утешение
бих имала и аз самата.
От силна мъка във душата [1030]
съпругата се просълзила
и да се вайка продължила.
Но невестулка в този миг
пребягнала със кобен вик,
на клетницата по снагата, [1035]
замахнал със кривак слугата
и ударът тъй силен бил,
че той на място я убил.
Ала след малко дотърчала
и дружката й. Щом видяла [1040]
как другата по гръб лежи,
тя взела първо да кръжи
наоколо, един път с крак
побутнала я, после пак,
но всуе… Затова решила [1045]
отново да й вдъхне сила,
да иде във леса за цяр,
за билка със вълшебен дар.
Тя не след дълго се прибрала,
със зъби ален цвят държала [1050]
и на убитата в устата
напъхала го. Щом жената
видяла как се тя свестила,
към спътника си се извила
и рекла: — Я вземи тояга, [1055]
за да я спреш да не избяга,
той я подгонил, тя не спряла,
ала цветеца изтървала.
Жената тутакси го взела
и над девойката се свела [1060]
в устата й за да го пъхне,
в очакване тя да въздъхне,
да се привдигне, да отвори
очите си, да проговори.
И точно както пожелала, [1065]
тъй случило се140: — Май съм спала
предълго време, Боже мили…
Щом устните й промълвили
това, съпругата му много
зарадвала се: — Слаба Богу, [1070]
че билката така помага!
Кажете откъде сте, драга?
А тя й рекла шепнешката:
— Госпожо, аз съм дъщерята
на Логърския крал. За жалост, [1075]
сърцето си дарих изцяло
на хубавеца Елидюк.
Разбрах, когато идвах тук,
във бащината му страна,
че ме е мамил, че жена [1080]
законна в своя дом той има.
Покруса непреодолима
ме сполетя и аз припаднах,
излъгана и безотрадна;
той ме заряза в таз чужбина [1085]
незнайно по каква причина.
Щом вярва на мъже жената,
тя значи няма ум в главата141.
— Приятелко, аз съм жена му —
отвръща другата. — Той само [1090]
за вас си мисли, по вас страда
и вече никаква отрада
не чака. Идва всеки ден
във този храм, опечален,
да ви погледа пак и пак. [1095]
А аз, като го виждах как
измъчва се, го проследих
и в таз обител ви открих.
Ах, как се радвам, че сте жива!
Бих искала да сте щастлива [1100]
с мъжа, комуто сте дарила
сърцето си, девойко мила.
В дома му ще ви заведа,
а него ще освободя
от брачния обет… Пък аз [1105]
ще вляза в манастир тогаз.
вернуться
Ст. 1066: Мари прибягва до традиционната тема за животното (змия, невестулка), което познава билката за възкресяване, и за човека, който му я открадва, за да върне към живот свой близък покойник. За способността на невестулката да възкресява мъртвото си малко пишат Ришар дьо Фурнивал (Любовен бестиарий, средата на XIII век) и Брунето Латини (Книга за съкровището, след 1260 г.). Редица романи от времето на Мари дьо Франс и малко след нея използват мотива за билката за възкресяване (Персевал или Разказ за Граала, Дюрмар Уелсеца, Удер, Опасната гробница).
вернуться
Ст. 1088: Средновековната литература изобилства с подобни формулировки срещу жените. В устата на Гилядон фразата звучи по-скоро като цитат, отколкото като израз на дълбоко убеждение.