И тя изпратила слугата
да иде бързо във палата
мъжа й да предупреди
за станалото. И преди [1110]
да падне непрогледна вечер,
в дома си Елидюк бил вече,
там сварил своята любима,
почувствал радост несравнима,
с целувки нежни й покрил [1115]
лицето и благодарил
на своята добра съпруга.
Щом го видяла как на друга
любов и нежности отдава,
тя доверила му тогава [1120]
обзелото я намерение
той част от своето имение
да й даде за манастир
и там тя да намери мир:
нали църковните канони [1125]
и възприетите закони
на никой мъж не разрешават
по две жени да притежава142.
А Елидюк й отговорил,
че твърдо е решен да стори [1130]
каквото искала жена му.
И той се съгласил не само
да й отстъпи от земите,
а предоставил и парите,
с които построила тя [1135]
параклиса, обителта,
без да пести нито пари,
нито земя, нито гори.
Издигнала тя манастира
и се заела да набира [1140]
послушнички и монахини.
Щом станали те трийсетина,
в обителта ги тя прибрала
и там свой орден основала.
А пък мъжът й, след една [1145]
разкошна сватба, за жена
любимата девойка взел и
те дълго време си живели
в любов и щастие, каквито
едва ли някой е изпитал. [1150]
Раздавал той пари безчет
и правел добрини навред…
Отпосле двамата решили
и своя дух, и свойте сили
на Господа да посветят: [1155]
край замъка, в прекрасен кът
издигнал Елидюк голям,
богато обзаведен храм,
във него свойте средства вложил,
събрал приятели набожни [1160]
и с тях поел обет пред Бога
на църквата, дордето могат,
да служат предано и честно.
Но Елидюк счел за уместно
при първата жена да прати [1165]
и втората — и таз, която
обичал той над всичко друго.
Веднага двете му съпруги
сприятелили се, дори
държали се като сестри. [1170]
А и самата Гилделюк
окуражила Елидюк
да служи Богу беззаветно…
Та ето как мъжът и двете
жени останали си мили [1175]
и Господу се посветили143;
разменяли си доста често
чрез свои пратеници вести,
със чест живели на земята
и тъй дочакали смърт свята. [1180]
вернуться
Ст. 1176: Измежду новелите на Мари Елидюк единствена предлага християнски изход от трагичната ситуация в любовния триъгълник. В епическите поеми битува темата за воина, който основава манастир и прекарва старините си в него, за да изкупи своите грехове (например поемата Замонашването на Гийом, края на XII в.). Темата се среща и в друг вариант: героят или героинята изкупва в манастир греховна любов. Така постъпва съпругата на Артур, кралица Гениевра, за да търси опрощение за греховната си връзка с Ланселот (Смъртта на крал Артур, ок. 1230).