Куртоазни новели-ле

След 1180 г. много писатели се позовават на Мари и нейните „ле“. Нещо повече, започват да й подражават. Така в края на XII и през по-голямата част на XIII в. биват създадени около 70 Куртоазни новели-ле по образец на писаните от Мари23. Повечето от тях са анонимни въпреки тенденцията през XIII в. авторите вече да слагат имената си под своите творби. От тази късна анонимност съдим, че подражателите са искали да останат близо до фолклорните корени на жанра. През XIII век куртоазната новела-ле излиза извън пределите на Северна Франция, достига Англия и Норвегия24. Може да се каже, че жанрът се утвърждава и разпространява главно в англо-нормандския ареал. Същото важи впрочем и за романа, и за епопеята, и за хрониката в стихове. Англо-нормандската култура играе решаваща роля в генезиса и развитието на френската литература през Средновековието.

Упадъкът на куртоазната новела-ле настъпва в края на XIII в. Причините за него са две. От една страна, процъфтяващият жанр — романът — поглъща много „ле“. Той всъщност често произлиза от тях, но колкото по-голям успех има един роман, толкова по-тежка сянка хвърля той върху породилото го „ле“. Така оцеляват само онези „ле“, които са се наложили като шедьоври в жанра. Такива са и дванадесетте „ле“ на Мари дьо Франс. От друга страна, новелата в проза25, която се утвърждава в края на Средновековието, също допринася за упадъка на куртоазното „ле“. Нейният реализъм е диаметрално противоположен на приказната атмосфера в куртоазното „ле“. През XIV в. вкусът на публиката се променя. Любителите на разкази предпочитат съвременната сатира и пикантния реализъм пред старите бретонски легенди. Мари дьо Франс влиза в Чистилището на литературната история. Ще излезе от него триумфално през втората половина на XIX в. Оттогава тя е едно от лицата на куртоазната литература. То не блести като това на най-ярките й представители в областта на романа, но озарява с приглушеното си слово любителите на полутоновете и на разказите под сурдинка.

Стоян Атанасов

Пролог

Ако от Бог си надарен в деня, когато си роден, с талант на разказвач, не бива да си мълчиш и да го скриваш. Щом разгласиш приятна вест, [5] спечелваш си похвали, чест, цветя край тебе избуяват и те с дъха си упояват. Самият Присциан26 посочва как често древните нарочно [10] се изразявали неясно, защото знаели прекрасно, че хората, след тях родени, ще са така осведомени, че книгите им ще разбират [15] и вещо ще ги коментират27. Със право древните признават, че младите по-умни стават и с времето ще се школуват трактатите им да тълкуват, [20] извличайки от тях уроци. Ще се предпазиш от пороци, ако от трудните писания успееш да изтръгнеш знания, за да предотвратяваш злото28 [25] и да не те гнети теглото. Изпърво имах намерение да ви предложа съчинение, но не съставено от мен, а текст латински, претворен [30] на френски29, но реших, че няма да бъде ползата голяма: тъй правят множество поети. И тъкмо в този миг се сетих, че чувала бях стари песни30 [35] за случки, станали известни, след като някои решават достойно да ги тъй възпяват. Знам вече множество такива и с убеденост, че не бива [40] те да потънат във забрава, помислих, че си заслужава да ги пресътворя във стих. Аз цели нощи посветих на тях със цел да ги сбера [45] във книга и да подаря сир31, тез новели-ле на вас, защото с доблест и със власт защитник сте и в мир, и в бой на добродетели безброй. [50] Ако, кралю, благоволите да ми приемете творбите, за мене ще е чест и слава. Дано тук аз не прекалявам със дързостта си в този дар32 [55] за моя храбър господар.

23

Английският учен Бриртън е публикувал списък, съставен в Англия след 1270 г. Той съдържа 67 френски „ле“. Вж. G. Е. Brereton, „А 13^e century list of French lays and other narrative poems“, Modem language review, t. 45, 1950, pp. 40–45.

24

Сред по-известните английски „ле“ ще посоча: Sir Launfal, Emare, Sir Orpheo. В Норвегия по заръка на краля се превеждат няколко френски „ле“, включително и от Мари дьо Франс.

25

Отделни новели на Бокачо са преведени на френски още през XIV в., а цялостният сборник на Декамерон — в началото на XV в. По същото време са писани Петнадесетте радости от брака, последвани от Сто нови новели (средата на XV в.).

26

Ст. 9: Присциан (470~530), виден латински граматик, автор на съчинението Граматически наставления (Institutiones grammaticae), което е много популярно през Средновековието.

27

Ст. 16: Мари намеква за алегоричното писане, което предполага тълкуване отвъд буквалния смисъл на текста.

28

Ст. 26: Мари застъпва тук широко разпространената по онова време идея за моралните добродетели на знанието и на четенето. В своите „ле“ обаче тя се въздържа от напътствия и разсъждения по морални въпроси.

29

Ст. 31: В оригинала е казано „романски“, тоест простонароден, а не латински език, който през XII в. е само книжовен. Тогава още няма единен простонароден език, а диалекти (около тридесетина), сред които и френският, диалект за областта Ил дьо Франс (Париж и околностите). Съществуват предположения, че Мари е родом от тази област. Но най-старият ръкопис с нейните „ле“ е от следващия XIII в. В него преобладава англо-нормандският диалект.

30

Ст. 35: В оригинала — „ле“ (от келтската дума laid — песен). С тази дума Мари назовава само песните за легенди и приключения, които тя претворява. Своите творби Мари нарича „разказ“ или „приключение“.

31

Ст. 47: Коментаторите са единодушни: става дума за краля на Англия Хенри II Плантагенет, управлявал страната в периода 1154–1189 г. Предполага се, че Мари е пребивавала в двора на Хенри II — най-значителният културен център в Западна Европа по онова време.

32

Ст. 55: Идеята за творбата като дар присъства в целия сборник с новели. Освен дар, творбата на Мари е и актуализирано минало. Двете значения се наслагват в една и съща дума на френски — présent („дар“ и „настояще“). Тези неделими страни са залегнали в основната теза на Милена Михайлова, чиято книга за Мари дьо Франс предлага нов прочит на новелите — ле. Вж. Milena Mikhaïlova, Le présent de Marie, Paris, Diderot éditeur, arts et sciences, 1996.