Куртоазни новели-ле

Гижмар

Изпълва ме негодувание, когато някое предание не е разказано надлежно! Сеньори, чуйте как прилежно Мари предава свойте песни! [5] Тя разказвачка е известна и ред похвали заслужава! Ако се някой отличава с талант и си спечели слава, завистниците не престават [10] със клеветите си обидни. Те като кучета ехидни нахвърлят се на него злостно да го ухапят смъртоносно. Напук на клюки и закани, [15] аз никога не ще престана да върша съвестно, умело започнатото вече дело. Ще ви представя доста сбито историите, от които [20] бретонците сюжет са взели за куртоазните новели. Съгласно текста33, за встъпление ще следва кратко изложение на низ от епизоди славни, [25] развили се в Бретан отдавна. Бретанската земя34 тогава в мир и война се управлява от крал Хоел, за чест на трона. Сред преданите му барони, [30] прославили се в този двор, бил и леонският35 сеньор Оридиал. Той бил баща на щерка с рядка красота, наречена Ноган. Но имал [35] баронът и свой син, на име Гижмар: навред той бил признат за най-красив и най-сърцат. Гижмар порасъл, възмъжал, баща му го във двора дал [40] заветен дълг да изпълнява пред своя крал. И той тогава със преданост, с добри привички спечелил любовта на всички. Хоел младежа оценил, [45] в сан рицарски го посветил и го дарил за поощрение с най-хубавото снаряжение. Когато да напусне двора, Гижмар пред дворцовите хора [50] голяма щедрост проявил. След туй, където и да бил, във Лотарингия, в Анжу, в Гаскония и в Поату, или в Бургундия голяма, [55] той всички убедил, че няма друг рицар тъй красив и смел и в битките така умел. Ала Природата сгрешила и го жестоко ощетила: [60] безчувствен бил към любовта. Не вярвам някъде в света да е живяла хубавица (омъжена или девица), която леко любовта му [65] отхвърлила би, стига само галантност да е проявил. Един ли път Гижмар е бил задирян от жени прекрасни, но той показвал безучастно, [70] че му е чужда любовта. За тази негова черта той неведнъж бил укоряван.

… Обвеян със завидна слава, синът във бащината къща [75] при близките си се завръща. Минава месец… Една вечер той почва да се стяга вече на лов да иде из гората. Със пукването на зората [80] попада страстният ловец сам по следите на сърнец. Викачи с кучета се втурват подире му по стръмна урва, Гижмар ги следва с лък в ръката, [85] готов да пусне тетивата. Сърна с рогата на елен изскача от леса зелен, със свойто малко и минава пред погледа му… Вой надават [90] копоите и настрана се стрелва бялата сърна36. Гижмар опъва лък умело, улучва я в самото чело и я поваля на земята, [95] Ала след рикошет стрелата пронизва на Гижмар бедрото. От коня слиза той, защото от раната безмерно страда, залита за момент и пада [100] върху поляната зелена, където гърчи се ранена сърната. Тя с човешки глас говори му: — Уви, след час аз ще умра заради тебе. [105] Ала дано и твоят жребий не бъде, рицарю, по-лек. Дано да не намериш лек за раната си: ни знахари, ни корени, нито отвари [110] дано не бъдат в състояние безименното ти страдание да спрат или да облекчат. Ще дойде най-подир часът, когато влюбена жена [115] ще те спаси от таз злина37. Заради теб тя ще изпита любовни теглила, каквито не са познати досега. Но, рицарю, и ти така [120] ще страдаш от любов по нея и всички ще благоговеят пред чудото на любовта ви. Сега е ред да ме оставиш; простено да ти е от мен! [125]         От думите й поразен, Гижмар се пита где и как да търси цяр за своя крак, защото инак ще умре. Но той си знае най-добре, [130] че не е срещал по земята до днес красавица, която сърцето му би запленила и раната му изцерила. Затуй с най-близките си хора [135] той иска да си поговори и праща тутакси слугата да ги предизвести в гората. А после с ризата си бърже успява здраво да превърже [140] окървавения си крак, на коня си се качва пак и през зелената дъбрава Гижмар насочва се направо към ширналата се лъка, [145] достига до една река и през тревите избуяли добира се до морски залив; там вижда кораб, който вече подготвен е за рейс далечен [150] и не след дълго ще отплава. Величествено се развяват копринените му платна, а пък от външната страна ни фуга виждаш, нито сглобка38 [155] и всеки нит и всяка скобка са от най-ценен абанос. Върху високия му нос блестят два свещника от злато, с украса толкова богата, [160] че струват цяло състояние. Под тяхното очарование Гижмар недоумява как възможно е на този бряг да акостира морски кораб. [165] Навярно там си има хора да пазят скъпия товар. От коня свлича се Гижмар, на кораба се качва трудно, но колкото и да е чудно, [170] от хора — никаква следа. А във самата му среда съглежда прелестно легло (от чисто злато то било), а за изящния му фриз [175] кост слонова и кипарис използвали — според канон от времето на Соломон. Това легло било застлано с покривка от златотъкана [180] коприна. Спалното бельо в пари едва ли би могло да бъде оценено точно. Не бих могла да не посоча възглавницата, на която [185] ако си прислониш главата, и скръб, и страх да изживееш, не ще изобщо побелееш. Гижмар, привлечен от леглото, отпуска се съвсем, защото [190] от болката се чувства смазан. Когато става, се оказва, че корабът морето пори, и той не вижда що да стори, как с тази рана да поеме [195] на път в това приятно време39. По всичко вече си личи, че няма да се облекчи теглото му; все по-жестоко боли го раната дълбока. [200] Горещо Богу40 той се моли да го избави от неволи и всячески да му помага. След туй в леглото пак си ляга… Преди да се смрачи небето, [205] пристига във страна, където за тегобата си Гижмар най-сетне ще намери цяр.

33

Ст. 23: Това встъпление по всяка вероятност е писано преди общия Пролог към сборника. С думата „текст“ преводачът предава израза „selunc la letre et l’escriture“ (буквално „според буквата и написаното“), който подсказва, че Мари е търсела своите сюжети не само в устни предания и песни, но и в записани разкази.

34

Ст. 27: В оригинала — Bretaigne la Menur, буквално „Малка Британия“, тоест континенталната област Бретан в днешна Франция.

35

Ст. 32: Леон — област в северозападната част на Бретан.

36

Ст. 92: Белият цвят на животното подсказва, че то обитава Другия свят, според келтската представа за отвъдното. Еленовите рога на кошутата са мъжки атрибути: могат да се тълкуват като белег за полова амбивалентност. С противоестествената си природа сърната андрогин е симетрична на противоестественото поведение на Гижмар, който страни от другия пол (вж. също ст. 59–61).

37

Ст. 115: Приказното животно предсказва съдбата на героя. Мари обвързва Овидиевия топос за любовната рана с друг мотив — за ловеца, метафора на влюбения (вж. Овидий, Любовно изкуство, кн. 1, ст. 45–50).

38

Ст. 155: В средновековните романи представата за съвършен предмет често се свързва с липсата на сглобки и шарнири. Някои коментатори виждат в подобни описания намек за майсторското обвързване на отделните части на творбата в едно неделимо цяло. Кретиен дьо Троа, съвременник на Мари, нарича това изкуство на conjointure (свързване).

39

Ст. 196: Вълшебният кораб, който потегля без екипаж е, редом с бялата кошута, символ на съдбата, която води героя към любовта. Посредник между тукашния и Другия свят, корабът преодолява безпрепятствено пространството. Той е неподвластен и на хода на времето (възглавницата, от която косите не побеляват, тоест човек не старее — ст. 185–188).

40

Ст. 201: Християнските елементи у Мари дьо Франс са повърхностни и външни. Те не произтичат от мирогледа на героите, нито го определят.