Выбрать главу
с единствен изход към вълните, но там през нощите и дните пазач будувал без да мига. [225] Дотам могло да се достига със кораб само. В този кът той наредил да построят параклис и чудесна стая (в света по-хубава не зная) [230] и там държал да престоява жена му, за да надзирава как тя прекарва свойте дни. Върху четирите стени били картини окачени. [235] На тях била изобразена богинята на любовта Венера как изгаря с яд Овидиевия трактат с рецепти срещу любовта42, предупреждавайки света [240] че те са вредни и измамни. А таз богиня завеща ни да пазим чувството свещено и да му служим най-почтено, че то на всичко устоява. [245] Като в затвор там пребивава на тоз ревнив старик жената. Той бил вменил на дъщерята на своята сестра (една девойка, пълна с добрина) [250] с жена му да стои, когато той обикалял из страната. В туй време никой нямал право оградата да преминава. Ключа за портата държал [255] един свещеник побелял, защото като мъж не ставал. Той в тайнствата я посвещавал, разлиствал всеки ден псалтира и яденето й сервирал. [260] Веднъж, след обедния сън, съпругата била навън и из градината зелена разхождала се, придружена от племенницата красива. [265] В морето взрени, те откриват, че кораб носи се към тях, съпругата я хваща страх, понечва даже да избяга, ала девойката веднага [270] я спира и я убеждава да продължат и тя склонява. Така, разхождайки се, двете достигат пристана, където току-що корабът е спрял. [275] Девойката палто и шал набързо от гърба си снема и без да губи много време, се качва на дошлия кораб, но там не вижда други хора [280] освен един младеж заспал, съвсем отпуснат, пребледнял43. — Горкичкият! Умрял е явно — си казва тя и незабавно при господарката се връща, [285] долага й, а тя отвръща: — Държа да ида там и аз… Ако той мъртъв е, тогаз свещеника ще призовем и тука ще го погребем [290] по нашенски. В противен случай, от него лично ще научим как сполетяло го е злото.         Когато стигат до леглото, така пленена е жената [295] на рицаря от красотата, че вече толкова нещастна се чувства и скърби безгласно за младостта опропастена. Разстроена и натъжена, [300] с ръка гръдта му тя допира и забелязва, че пулсира с нормални удари сърцето… Той е все още жив! И ето, че мигом рицарят унил [305] събужда се и поздрав мил отправя с радост към жената, разбрал, че скоро на земята ще стъпи неговият крак. А тя със погледа си благ [310] отвръща на учтивостта му и дръзва да попита само: — Отде сте? Лов или война ви води в нашата страна, младежо? — Не, нищо подобно… [315] Ще ви разкажа най-подробно за случилото се със мен. В Бретан, госпожо, съм роден… Отидох днес на лов в гората сърна ударих, но стрелата, [320] за жалост, взе, че рикошира във моето бедро и мира не дава ми таз рана люта. А пък сърната, едва чуто, прокле ме в сетния си час [325] да не намеря нивга аз лек за ужасната злина, дордето някоя жена не дойде да ме изцери. Напуснах гъстите гори, [330] видях в пристанището кораб, мъчително се качих горе и той потегли, без да знам в каква посока. Тука сам на руля няма да се справя, [335] затуй към вас молба отправям, госпожо, милост проявете и в таз беда ми помогнете.         А дамата в ответ му рекла: — На помощ бих ви се притекла, [340] сеньор, ала над всичко тук господства моят стар съпруг, ревнивец, който под надзор в градината като в затвор държи ме. Изходът е пазен [345] от изключително омразен свещеник (триж да е проклет!). Аз може с месеци наред там да стоя, с години даже, ако свещеникът не каже, [350] че разрешава ми да мина извън проклетата градина. Тук непрекъснато съм с тая девойка, но си имам стая с параклис за богослужение [355] и ви отправям предложение да ви дадем подслон при нас, за да се грижим тъй за вас, че да не е далеч денят, когато пак ще сте на път. [360]         Гижмар с признателност приема да бъде с тях известно време и те подават му ръка, за да се вдигне на крака. След туй го в стаята отвеждат [365] и тъй нещата пренареждат, че той да легне на леглото на племенницата, защото е отделено чрез преграда. За госта, който още страда, [370] вода във златен съд наливат, чевръсто раната промиват и я превързват с ленен плат. Разбира той, че в този свят не би могъл да се надява [375] на всеотдайност чак такава. Така си мисли и когато вечеря дават му богата, а раната като че ли съвсем престава да боли. [380] Но друга рана той усеща, защото дамата с гореща любов го тъй възпламенява, че гостът още продължава да страда, но от нова язва. [385] На племенницата той казва, че на очите му сън тегне и че желае да си легне. Тя го оставя и отива при господарката красива, [390] в която, както и в Гижмар, гори любовният пожар.
вернуться

42

Ст. 239: Очевидно става дума за Овидиевия трактат Средства против любовта (Remedia amoris), който е своеобразен контрапункт на предишен трактат от същия автор — Любовно изкуство (Ars amatoria). Овидий е най-популярният древноримски писател през Средновековието. Въпросните два трактата са послужили за модел на Андре Капелан, автор на трактата De amore (За любовта — 1185). Подобно на Овидий, в първите две части на За любовта Андре напътства читателя как да завладее женското сърце, докато третата част разкрива пагубните последици от любовта.

вернуться

43

Ст. 282: Мотивът за призрачния кораб без екипаж, в който лежи убит рицар, е трансформиран отзвук от древния келтски обичай мъртвият воин да бъде погребван в бойната си колесница. Среща се в редица рицарски романи (Първото продължение на Персевал, Отмъщението на Рагидел и др.).