— Двете крила бяха широко отворени.
— Защо? — запита Димов. — Когато отивате в чужбина, оставяте ли си прозорците отворени?
— Сега е лято.
— Какво като е лято?
— Аз пък питам: какво като са отворени? — каза Дюран малко нетърпеливо.
— Ще ви кажа какво… Прозорците са били нарочно отворени, за да се проветри кабинетът… И то не от Периа… Защото, господин Дюран, цялото помещение е било изпълнено с една особена, тежка миризма. Много специфична при това. Вашите специалисти веднага биха я различили.
— Ставате доста загадъчен! — каза Дюран. — И, според вас, каква е била тая миризма?
— Във всеки случай не на дамски парфюм. Господин Дюран, много съжалявам, но трябва да се свали ламперията на това място.
И Димов съвсем точно очерта мястото, където трябва да се свали ламперията. Дюран го погледна твърде озадачено.
— Необходимо ли е?
— Съвсем. И бъдете спокоен, гледката ще ви възнагради за всички безпокойства.
Дюран отиде до телефона и набра някакъв номер:
— Да дойде Роже с цялата група! — каза той.
— Момент! — обади се Димов. — Може да донесе няколко сандвича. Предполагам, че ще се позабавим.
Тук Дюран изведнаж се оживи. Той обясни какви точно да бъдат сандвичите, после добави:
— И три-четири бири… Да, „Шампиньол“… Както винаги…
— Вие сте прав! — каза шеговито Димов. — В барчето няма нито една бутилка бира. И дори вино… Изключително концентрати.
— Може би бирата е в хладилника? — предположи Дюран.
Потърсиха в хладилника, но и там не намериха. Дюран се върна в кабинета доста разочарован.
— Какво искаме от такъв тип? — измърмори той. — За него бирата е като за нас сиропът.
Димов отново надникна в барчето и извади оттам една бутилка. Докато я гледаше колебливо, Дюран се обади. … — Това е канадско уиски, и при това истински „Бурбон“. Някои го харесват повече от шотландското.
— Чудесно! — каза Димов. — Можем да си позволим, няколко глътки. Просто от любопитство… Защото май е екъпичко за нашите инспекторски джобове…
Намериха лед, наляха по два пръста във високите красиви чаши.
— Наздраве! — каза Димов. — Имам чувството, че ако Периа ни види от оня свят, истински ще се зарадва.
— Защо мислите така? — погледна го Дюран.
— Защото сме на път да отмъстим за смъртта му… И сега за пръв път съчувствува на омразните „фликове“…
Скоро пристигна Роже със своята оперативна група. Имаха достатъчно време да си похапнат вкусните сандвичи и да ги полеят с няколко чаши превъзходна, добре изстудена бира. В топлия летен следобед тя напълно ги възстанови. Настроението на Дюран мигновено се поправи.
— Тая бира наистина е чудесна! — каза Димов. — По нищо не отстъпва на туборга…
— Даже напротив — съгласи се охотно Дюран. — При това е много по-евтина… Особено ако се купи от бюфета на „Лафайет“.
Роже и двамата му помощници работиха мълчаливо повече от половин час. Най-сетне Дюран започна да губи търпение.
— Ама какво става с вас? — запита той. — Толкова ли е трудно да се свали една ламперия?
— Под нея има желязна конструкция, господин Дюран.
— Желязна конструкция?
— Ами много естествено — обади се Димов. — Ламперията очевидно се премества с някакъв механизъм… Но не можах да разбера как се задействува…
Това беше съвсем достатъчно Дюран да стане от мястото си и да отиде при другите. Очевидно досега не бе вярвал, че ще намерят нещо. И наистина след четвърт, час успяха да свалят ламперията. И Димов видя точно това, което очакваше да види. В стената бе вграден неголям металически сейф. Вместо ключалка имаше ролка с шифър. Но сега ролката бе разбита с електрожен, капакът бе леко открехнат. Дюран гледаше и сякаш не вярваше на очите си.
— Сейф! — измърмори.
— Да, сейф — съгласи се Димов. — Но разбит и празен.
Дюран извади носната си кърпичка и отвори докрай вратата на сейфа. Наистина бе съвсем празен.
— Това ли очаквахте да намерите? — запита Дюран тихо и сериозно.
— Да, точно това.
— А какво Ви даваше основание?
— Ами преди всичко моята хипотеза — отвърна Димов. — И, второ, на мокета точно пред касетката намерих ей това нещо.
И той показа на Дюран нещо съвсем дребно, което държеше между пръстите си. Дюран го взе и го разгледа внимателно.
— Парченце сплав — каза съвсем тихо. — Навярно е отхвръкнало при работата с еледтрожена. Интересно как не сме го забелязали.
— Обикнбвено човек намира това, което търси. А престъпникът изобщо не го е търсил. Той е знаел много добре, че има сейф и къде се намира. Знаел е дори тайната на механизма. Предполагам, че е знаел и какво има в сейфа… Не е знаел само шифъра… И затова се е принудил да разбие с електрожен сейфа.