— Защо пътувахте заедно?
Периа го поиска. Всъщност тоя път е наистина най-безопасен. В София няма Интерпол. Там никой не познава ни Периа, ни Кулон.
— По-нататък…
— На летището в София изобщо не видях Кулон. Както се бяхме уговорили, аз просто станах сутринта и отидох на самолета.
— Не ви ли направи впечатление, че Периа не е заедно с вас?
— Естествено. Но аз разбрах това едва в чуждестранната чакалня. Беше вече късно, в никой случай не можех да се върна назад и да го търся. Само това не можех да сторя, дори да имах възможност. Пък и не отдадох кой знае какво значение на тоя факт. Помислих си, че Периа чисто и просто се е успал. Доколкото бях забелязала, той доста добре се черпеше с уиски предната вечер.
— А Кулон не ви ли се обади?
— Да, когато бяхме на пистата, преди да се качим на самолета, той се приближи незабелязано до мене. И успя само да ми пошушне: „Нещо е станало с Периа. Пазете скъпоценностите у вас. И по никакъв начин няма да се свързвате с мене, докато не ви се обадя.“ Така и направих.
— В Париж той не ви ли се обади?
— Не. За последен път го чух и видях в самолета.
— Позволете ми да ви кажа, че лъжете безобразно, госпожо. Вие сте били в дома на Кулон в деня на неговото убийство. Скрили сте се в съседната стая и сте подслушали нашия разговор. Вие сте разбрали, че Кулон е разкрит и предстои неговото арестуване. Вие сте го убили, за да не ви издаде, И да заграбите скъпоценностите, които само той е знаел, че са у вас. Направили сте чудесна сделка. Но сте сбъркали — за себе си, искам да кажа. Ако го бяхте застреляли истински, както би постъпил всеки обикновен бандит, сега нямаше да бъдете в ръцете ни. Но вие и тоя път сте се опитали да хитрувате, искали сте да имитирате самоубийство. За ваше нещастие един куршум не се е оказал достатъчен.
Мадам де Вол го слушаше безучастно, без да помръдне от мястото си.
— Това са измишльотини, инспекторе. Никога не съм била в стаята на Кулон. Просто не съм имала такава физическа възможност. В четири и тридесет и пет аз бях вече в бързия влак за Лион. Отивах на гости на сестра си за няколко дена. Когато пристигнах ка лионската гара, там ме чакаха сестра ми Жанет льо Шевалие и зет ми Гастон льо Шевалие. Случайно съм запазила дори билета си от пътуването.
— Случайно? — запита иронично Дюран.
— Отначало случайно. Но като прочетох във вестника какво е станало, разбрах, че в цялата работа има и известен шанс за мене.
— А случайно ли си бяхте приготвили фалшив паспорт? — все така иронично питаше Дюран.
— След нещастната смърт на Периа винаги се чувствувах в опасност. И, естествено, бях се подготвила за най-лошия случай.
— Тръгнали сте, казвате вие, на уикенд при сестра си. Тогава защо сте взели със себе си скъпоценностите? Защо сте взели пакета с пари? За да не би случайно да се загубят?
Димов усети, че за пръв път мадам де Вол като че ли се затрудни.
— Бях решила да ги оставя на съхранение у сестра си. Всъщност това беше и основната причина за моето заминаване. Представете си, че намереха всичко това у мене при един обиск. Та аз щях да се демаскирам сама.
— Искате да кажете, че вашата сестра ви е съучастничка? — попита едва ли не злорадо Дюран.
— Моля ви се! — за пръв път мадам де Вол леко повиши тон. — Разбира ое, тя нямаше да знае какво съдържа касетката.
— Плитка лъжа! — възкликна Дюран ядосано. — Касетката дори няма ключалка. И това не е касетка, обикновена тоалетна кутия. И сестра ви веднага щеше да разбере какво съдържа. Как бихте й обяснили какво търсят тия скъпоценности у вас.
— Аз ви говоря истината — каза хладно мадам де Вол. — А вие си мислете, каквото искате.
— Работата е съвсем ясна, госпожо — каза Дюран. — Съдът ще разбере вашите плитки лъжи. Аз ви дадох възможност да облекчите положението си. Сега всичко остава на ваша отговорност.
— Благодаря ви за любезната грижа, инспекторе — все така безизразно и хладно отвърна мадам де Вол.
Дюран се обърна към Димов.