— Господин Димов, инспектор Дюран ви моли да дойдете веднага при него.
— Нещо се е случило?
— Не мога да ви кажа.
Димов погледна със съжаление недогледаните галерии и тръгна с младия човек.
— А откъде знаехте, че съм именно тук? — запита той.
— Френската полиция всичко знае! — пошегува се младежът.
Навън ги чакаше кола, която веднага ги заведе в бюрото на Дюран. Като го видя, инспекторът стана усмихнат и тръгна срещу него. Никога не бе изглеждал в такова добро разположение на духа. „Навярно е пипнал премията от застрахователната компания“ — помисли Димов развеселен.
— Вие сте чуден човек! — говореше шеговито Дюран. — Тръгнал по изложби, вместо да купи чифт хубави обувки на жена си.
— Трябва да си купя жена по-напред — все тъй шеговито отвърна Димов.
— Ами купете си французойка. Ще ви намерим една с намаление.
— От плас „Пигал“?
— Не, моля ви се, напълно порядъчна.
— Пак ще ми излезе доста скъпичка. След сватбата, искам да кажа. Предпочитам българките, те са ужасно пестеливи.
Двамата седнаха — Дюран зад бюрото си.
— Последно, кога заминавате?
— Както ви казах. Утре сутринта.
— Тогава ще ви направя един малък сюрприз — каза Дюран. — По случай вашето заминаване.
Той бръкна в едно от чекмеджетата и извади оттам плик. Беше голям плик, доста плътен. Димов едва не се намръщи — какво значи това? Възнаграждение за усърдието? Той вече го бе предупредил, и то съвсем недвусмислено.
— Какво е това? — запита Димов сдържано.
— Отворете, отворете!
Димов неохотно отвори плика. Вътре имаше само няколко фотографии. Отначало те нищо не му говореха. Някаква широка стая в стил „ампир“. Маса, отрупана с бутилки и богато ядене. Полупияни мъже, всичките в есесовски униформи с пречупен кръст на ръкавите. Само три жени, и трите много хубави и елегантни. Но едва като се взря много внимателно, Димов разбра, че една от трите жени е мадам де Вол.
— Къде намерихте това? — запита спокойно Димов.
— В сейфа на Кулон?
— Не, на много по-сигурно място. В трезора на Националната банка. В личната касетка на Кулон.
— Да, сега всичко идва на мястото си — каза Димов.
— Очевидно Кулон не е страдал от излишна доверчивост.
— И не е сбъркал — отвърна доволно Дюран.
— Разпитахте ли мадам де Вол?
— Да, разбира се. И то веднага. Тоя път тя направи пълни самопризнания. Откровени, драстични, бих казал, яростни. Изглежда, че беше вбесена от предателството на Кулон. Говореше за него с ненавист. Но въпреки това не скри нищо от своите престъпления.
— И какви по-точно?
Дюран гледаше втренчено своя колега, на устните му бе кацнала някаква непонятна усмивка.
— Няма да ви държа в неизвестност, както често вие го правите. По-приятно ми е да ви стресна. Мадам де Вол е убила не само Кулон. Тя е убила и Периа.
Димов слушаше поразен. И мълчеше.
— Признайте, колега, че само това не сте очаквали? — обади се Дюран.
— Да, наистина — кимна Димов. — Допусках друго. Допусках, че мадам де Вол е в дъното на заговора срещу Периа. Допусках, че има друга, неизвестна причина за смъртта на двамата. Бях почти сигурен, че Периа не е знаел за идването на Кулон на летището в София. И все пак смятах, че Кулон е убиецът… В края на краищата тоя удар, толкова професионален и мъжки.
— Не забравяйте, че тя е минала немска разузнавателна школа.
— Да, разбирам. Но тогава не знаех това. Тържествените нотки в гласа на Дюран изглеждаха доста спаднали. Все пак неговият колега бе проникнал в същината на работата.
— Да почнем отначало. Ето този тук — Дюран го посочи на снимката — е Грюне, един от шефовете на парижкото гестапо. Той лично е вербувал мадам де Вол, тогава Жанет Грие, отначало само като своя любовница. Колкото и да е умна и наблюдателна, мадам де Вол не знае как е направена тая снимка. И от кого. Може би това е било ход на някаква друга агентура. Не знае как тая снимка е попаднала у Периа. И, за съжаление, навярно и ние никога няма да узнаем. По-късно мадам де Вол минала специална школа и много умно била лансирана сред дейците на съпротивителното движение. Там тя, според нейните лични показания, се е занимавала само с разузнавателна дейност, с доносничество, искам да кажа.
— Да не би със своите сегашни самопризнания да иска да скрие политическите си престъпления?
— Не знам. Не ми се вярва. Мадам де Вол твърди, че не е вършила никакви особени предателства. Малко е знаела. Пък не се и чувствувала длъжна да казва всичко. И да прави всичко.
— Такъв човек прави всичко — каза намръщено Димов.
— Ще поразчепкаме и тоя въпрос… Но сега за сега да се върнем към нашето дело. След войната като заслужил човек мадам де Вол се издига до поста, който досега заемаше. У нас това съвсем не е лека кариера за една жена. Тя прави впечатление на всички със своя блестящ ум. И с безукорното си поведение. Това продължава до деня, в който пред нея се появява Периа със своите снимки. С тия снимки той е изнудвал мадам де Вол и тя му е служела безпрекословно. Но тоя самонадеян негодник не се задоволил само с това. Като Грюне той направил мадам де Вол своя любовница. И това му изяло главата. С течение на годините мадам де Вол научава две важни неща, които той издал в крайно пияно състояние. Първо, къде е сейфът. И втората по-фатална грешка: кой е Кулон.