Затъмнение, мисли си Малори. На външния свят, на живота извън домовете му дръпнаха шалтера.
Никой няма отговори. Никой не знае какво се случва. Хората виждат нещо, което ги кара да нараняват околните. Да нараняват себе си.
Хората умират.
Но защо?
Малори се опитва да се успокои, като се съсредоточи върху растящия вътре в нея живот. Явно демонстрира всички симптоми, описани в книгата за бременни, която чете. Прокървяване. Чувствителни гърди. Умора. Шанън ѝ обръща внимание върху промените в настроението, но това, което я побърква, са силните желания за едно или друго. Твърде уплашени, за да шофират до магазина, сестрите са принудени да карат на запасите, закупени малко след като Малори си направи теста за бременност. Само че вкусовете на Малори са се променили. Обичайните храни я отвращават. Затова комбинира нещата. Портокалови браунита. Пиле с коктейлен сос. Сурова риба върху препечена филийка. Копнее за сладолед. Често, загледана към входната врата, си мисли колко е лесно да се пъхне зад волана и да отиде с колата до магазина. Знае, че ще отнеме някакви си петнайсет минути. Но всеки път щом се накани да го направи, по телевизията дават поредната покъртителна история. А и кой знае дали в магазините изобщо някой ходи на работа?
— Как мислиш, какво виждат хората? — обръща се Малори към сестра си.
— Не знам, Мал. Наистина не знам.
Сестрите непрекъснато си задават една на друга този въпрос. Невъзможно е да се преброят теориите, родени онлайн. Всяка от тях изпълва Малори с неописуем ужас. Сред тях са психични разстройства в резултат на радиовълните, използвани от безжичните технологии. Или пък грешен еволюционен скок в развитието на човечеството. Последователите на религиозното движение ню ейдж твърдят, че това било, защото човечеството влязло в контакт с планета на прага на експлозия или със загиващо слънце.
Някои хора вярват, че навън бродят същества.
Правителството съветва хората единствено да си заключват вратите.
Малори, сама, седи на дивана, гали бавно корема си, гледа телевизия. Притеснява се от липсата на позитивни предавания, както и че бебето усеща безпокойството ѝ. Книгата за бременни я предупреждава за подобно развитие. Бебето ще изпитва емоциите на майка си. Въпреки това тя не може да откъсне поглед от екрана. На бюро, опряно в стената зад нея, компютърът не се изключва. Радиото работи тихичко. Всичко това накуп създава на Малори усещането, че е в команден център. В сърцето на събитията, докато всичко се разпада. Съкрушително е. И започва да става плашещо. Вече не пускат реклами. А новинарите правят огромни паузи, като безсрамно разкриват изненадата си, докато получават най-горещите новини в ефир.
Над цялата медийна глъчка Малори чува как Шанън ходи на горния етаж.
После, докато Гейбриъл Таунс, един от титулярните говорители по CNN, чете наум току-що подадената му бележка, Малори чува тупване горе. Сепва се.
— Шанън! Добре ли си?
Гейбриъл Таунс не изглежда във форма. Напоследък не слиза от екрана. CNN не крият, че мнозина от репортерите им са спрели да ходят на работа. Таунс спи в телевизията. Новият му девиз е: „Заедно ще се справим“. Косата му вече не е в изряден вид. Почти не носи грим. Още по-разтърсващ е начинът, по който съобщава новините. Изглежда изцеден.
— Шанън? Слез при мен. Таунс май получи важно съобщение.
Но отговор няма. От горния етаж кънти тишина. Малори става и намалява звука на телевизора.
— Шанън?
Гейбриъл Таунс кротко разказва за обезглавяване в Толидо. На няма и десет километра от дома на Малори.
— Шанън?! Какво правиш там горе?
Отговор няма. Таунс говори почти шепнешком. Няма придружаващи графики. Няма музика. Няма включвания на живо.
Малори, застанала насред стаята, е приковала поглед в тавана. Намалява още малко звука на телевизора, изключва радиото и се отправя към стълбите.
Щом застава до парапета, бавно отправя поглед към застланата с килим площадка. Осветлението е загасено, но тънък лъч, наподобяващ слънчева светлина, се процежда върху стената. Малори вдига длан върху парапета и пристъпва на килима. Поглежда през рамо към входната врата и във въображението ѝ се завихря смесица от всичко, което е чула по новините до момента.
Тръгва нагоре по стълбите.
— Шанън?
Вече е горе. Трепери. Докато прекрачва в коридора, вижда слънчева светлина откъм спалнята на сестра си. Бавно се приближава до отворената врата и наднича в стаята.