Единият ъгъл на прозореца е непокрит. Част от одеялото се е откачила и виси свободно.
Малори бързо отвръща поглед. Цари тишина, нарушавана от приглушеното жужене на телевизора долу.
— Шанън?
Вратата на банята в дъното на коридора е отворена. Лампата свети. Малори тръгва натам. Щом стига, ахва и извръща глава.
Шанън е просната на пода, с лице към тавана. От гърдите ѝ стърчи ножица. Около нея всичко е в кръв, на плочките се е образувала локва. Толкова кръв, че чак с чудно как се е побирала в тялото ѝ.
Малори изпищява, стиснала рамката на вратата, и се свлича ридаеща на пода. Ярката светлина в банята разкрива всички подробности. Неподвижността в очите на сестра ѝ. Хлътването на блузата в гърдите при дупките от остриетата на ножицата.
Малори се добира до ваната и повръща. Кръвта на сестра ѝ полепва по нея. Опитва се да събуди Шанън, макар да е наясно, че няма как да стане. Малори се изправя, говори на Шанън, казва ѝ, че отива да доведе помощ. Докато изтрива кръвта от ръцете си, Малори се спуска по стълбището и намира телефона си на дивана. Звъни в полицията. Не вдигат. Пробва пак. Без отговор. Тогава се обажда на родителите си. И те не отговарят. Обръща се и тича към входа. Трябва да намери помощ. Ръката ѝ стиска дръжката, но установява, че не може да я завърти.
Мили боже, мисли си Малори. Шанън за нищо на света не би си причинила съзнателно такова нещо. Мили боже, значи е истина! Има нещо навън.
Каквото и да е видяла Шанън, то сигурно все още се навърта около къщата.
От убиеца на сестра ѝ я дели една дъска. От онова, което е видяла сестра ѝ.
Отвъд дъската чува вятъра. Други звуци няма. Няма коли. Няма съседи. Само тишина. Сама е. Внезапно, мъчително осъзнава, че се нуждае от някого. Има нужда от сигурност. Трябва да намери начин да напусне тази къща.
Неспособна да се отърси от зловещия образ на Шанън, Малори влетява в кухнята. Издърпва купчина вестници, струпани под мивката. Трескаво рови сред тях. Задъхана, с облещени очи, проверява последната страница на всеки брой.
Накрая намира каквото търси.
Обявата. Ривърбридж. Непознати канят непознати в дома си. Малори я прочита пак. После още веднъж. Пада на колене, стиснала вестника.
Ривърбридж е на двайсет минути път. Шанън видя нещо навън и то я уби. Малори трябва да намери сигурно място за себе си и за бебето.
Внезапно тежкото ѝ дишане се отприщва в безкраен поток от горещи сълзи. Не знае какво да прави. Не помни да е изпитвала по-силен страх. Всичко вътре в нея е нажежено, все едно тя гори.
Плаче с глас. През сълзи прочита обявата още веднъж. Сълзите капят по вестника.
6.
— Какво има, Момче?
— Чу ли това?
— Какво? Какво чу? Говори!
— Слушай.
Малори слуша. Оставя веслата и слуша. Чува вятъра. Реката. Чува пронизителните крясъци на птици някъде далеч, сегиз-тогиз притичване на дребно животно между дърветата. Чува и собственото си дишане, и блъскането на сърцето си. И на фона на всичките тези звуци, някъде насред тях, изплува шумът, от който тя тутакси изпитва страх.
Има нещо във водата, недалеч от тях.
— Не говори! — изсъсква Малори.
Децата притихват. Тя отпуска веслата напряко през свитите си крака и не помръдва.
Пред тях във водата има нещо голямо. Нещо, което се надига и шляпа.
Малори, въпреки всички усилия да не позволи на децата си да откачат, не е сигурна дали ги е подготвила достатъчно за света около тях.
Например за дивите животни, които навярно са завзели изоставената от хората река. Лодката се накланя наляво. Малори усеща топлината на нещо, което докосва стоманения ръб, където поляга веслото.
Птичките в короните на дърветата стихват.
Малори притаява дъх, мисли си за децата. Какво е това, което си играе с носа на лодката им?
Същество ли е?, мисли си тя, изпаднала в истерия. Моля те, не, Господи, нека е животно. Моля те!
Наясно е, че дори децата и да си свалят превръзките, дори да изпищят, преди да изгубят разсъдъка си, тя пак няма да отвори очи.
Без участието на Малори, лодката потегля. Тя грабва веслото и се подготвя да замахне с него.
Но после чува звук от разцепване на вода. Незнайното нещо помръдва. Звукът се отдалечава. Малори диша толкова тежко, че чак се задъхва.
Чува шумолене сред клоните покрай брега вляво и си представя как нещото е изпълзяло на сушата.
Или може би е прекрачило.
Това, което стои там, същество ли е? Същото, което изучава клоните на дърветата и се взира в калта в краката си?