Отпуска веслата напряко през краката си. Лодката се носи свободно по водата.
Момчето чу нещо, казва си. Чу нещо, защото си го възпитала добре и сега той чува по-добре, отколкото някога ще вижда.
Малори си поема дълбоко дъх и чака. Моторът се чува по-ясно. Лодката се движи срещу течението.
— Ох! — вика Момчето.
— Какво има, Момче?
— Ухото ми! Удари ме дърво.
Според Малори това е добре. След като дърво е докоснало Момчето, значи вероятно са близо до брега. Може би провидението ще е на тяхна страна и ще се скрият зад листака.
Другата лодка вече е съвсем близо. Малори е сигурна, че ако можеше да отвори очи, би я видяла.
— Не си махайте превръзките — предупреждава тя децата.
В следващия момент моторът на другата лодка се изравнява с тяхната. Не отминава.
Там има човек, мисли си Малори, който ни вижда.
Моторът на другата лодка замлъква внезапно. Въздухът мирише на нафта. Чуват се стъпки, вероятно ходи по палубата.
— Хей, здравейте! — казва глас. Малори не отговаря. — Всичко е наред. Може да си махнете превръзките от очите! Аз съм най-обикновен човек.
— Не ги махайте — бързо казва Малори на децата.
— Тук няма нищо, госпожице. Давам ви дума. Сами сме.
Малори не помръдва. Накрая, когато вече няма накъде, му отговаря:
— Откъде знаете?
— Госпожице, в момента гледам. През цялото пътуване днес бях без превръзка на очите.
И вчера също.
— Не е безопасно да гледате — опонира му тя. — Знаете.
Непознатият прихва.
— Сериозно ви говоря, няма от какво да се страхувате. Вярвайте ми. Тук в реката сме само вие и аз. Две най-обикновени човешки същества, които се разминават.
— Не! — крещи към децата Малори.
Пуска Момичето и сграбчва здраво веслото. Онзи въздиша.
— Няма смисъл да живеем така, госпожице. Помислете за децата си. Нима ще ги лишите от възможността да се полюбуват на един прекрасен слънчев ден?
— Стойте далеч от лодката ни — сопва му се Малори.
Тишина. Онзи не казва нищо. Малори се приготвя за атака. Чувства се в капан. Уязвима. В лодката, опряла в брега. В реката. В света.
Нещо изплясква в реката. Малори ахва.
— Госпожице — продължава онзи, — гледката е невероятна, стига да не ви пречи малко мъглица. Кога за последен път погледнахте навън? Преди няколко години? Тази река позната ли ви е? Времето? Обзалагам се, че дори не си спомняте усещането времето да е хубаво.
Тя си спомня прекрасно външния свят. Спомня си как като дете ходеше на училище през тунел от есенни листа. Спомня си съседни дворове, градини и домове. Спомня си как двете с Шанън лежаха на тревата в двора зад къщата и оприличаваха облаците на момчета и момичета от техния клас.
— Ще си останем с превръзките на очите — обявява Малори.
— Аз хвърлих моята, госпожице. Продължих напред. Защо не последвате примера ми?
— Оставете ни — парира го тя. Онзи въздиша за пореден път.
— Не може вечно да ви преследват. Не може да ви принудят цял живот да живеете така. Нали го знаете, госпожице?
Малори слага дясното весло на позиция, така че да може да се отблъсне от брега.
— Ще трябва лично да ви махна превръзките от очите — внезапно казва онзи. Малори не помръдва.
Мъжът звучи сърдит. Някак ядосан.
— Ние сме просто две човешки същества — повтаря, — които се срещат в една река. Четири, ако броим и малките. Тях не можем да ги виним за това как ги отглеждате. Аз съм единственият тук, който има смелостта да се огледа около себе си. Тревогите ви само създават усещането, че сте в безопасност достатъчно дълго, за да се тревожите още малко.
Гласът му сега идва от друго място. Малори предполага, че е минал на носа на лодката си. Единственото ѝ желание е да мине покрай него. Да се отдалечи още повече от къщата, която напуснаха тази сутрин.
— И друго ще ти кажа — внезапно изтърсва онзи, този път е ужасно близо. — Видях едно.
Малори се пресяга за Момчето и го дърпа за яката отзад. Той пада върху стоманеното дъно на лодката и изскимтява.
Мъжът прихва.
— Не са толкова грозни, колкото си мислите, госпожице.
Тя забива веслото в брега. Дървото потъва. Не успява да намери твърда почва. Отдолу има клечки и корени. Тиня.
Този ще откачи, мисли си Малори. И ще те нарани.
— Къде ще се скриете? — крещи той. — Ще се стряскате при всяко изпукване на вейка, така ли?
Малори не успява да освободи лодката.
— Не пипайте превръзките! — вика тя на децата. Мъжът спомена, че е видял същество. Кога? Кога?