Выбрать главу

В хола има пиано. Подобно на купчината хумористични книги до гардероба в нейната стая, пианото също сякаш е изпаднало от друго време, някак не на място, от минал живот.

В момента Том свири.

— В коя тоналност е тази песен? — крещи към другия край на стаята запотеният Том, въпросът му е адресиран към Феликс, който седи край масата. — Наясно ли си с тоналностите?

Феликс се усмихва и клати глава.

— Че откъде да знам, по дяволите? Но мога да пея заедно с теб оттук. Том.

— Моля те, няма нужда — включва се Дон, докато сръбва от питието си и се усмихва.

— Не, не — хили се и Феликс, — много съм добър, бива ме!

Феликс се надига да стане, но се спъва. Отива при Том до пианото. Двамата подхващат заедно De-Lovely. Радиото е върху бюфет с огледало. Музиката, която пуска Родни Барет, се бие тихичко с песента на Коул Портър.

— Как си, Малори? — пита я седналият от другата страна на масата Дон. — Как ти се струва къщата засега?

— Добре съм. Мисля си най-вече за бебето.

Дон се усмихва. В усмивката му тя долавя тъга, наслоена в чертите на лицето му. Дон също е загубил сестра си, самият той ѝ го каза. Всеки от съквартирантите е преживял съкрушителна загуба. Родителите на Черил се изплашили и заминали на юг. Оттогава не ги е чувала. Феликс се надява да получи новини от братята си при всяко случайно набиране на телефона, което прави. Джулс често говори за годеницата си Сидни, която намерил в канавката пред блока, преди да се отзове на същата обява, довела и Малори тук. Била с прерязан гръклян. Но най-ужасна според Малори е историята на Том. Ако такова определение изобщо може да бъде валидно вече.

Сега, докато го наблюдава зад пианото, на Малори ѝ се къса сърцето за него. За момент, когато De-Lovely свършва, радиото пак се чува. Песента, която е пуснал Родни Барет, също свършва. После той започва да говори.

— Чуйте, чуйте — казва Черил. Прекосява стаята и застава до радиото. Привежда се и усилва звука. — Май е по-потиснат от обикновено.

Том не обръща внимание на радиото. Плувнал в пот, докато отпива от питието си, той изсвирва малко нескопосано началните акорди на I’ve Got Rhythm на Гершуин. Дон се обръща да види за какво говори Черил. Джулс гали Виктор, седнал е на пода с опрян в стената гръб, извръща глава към радиото.

— Същества — казва Родни Барет. Гласът му е провлечен. — Какво ни отнехте? Какво правите тук? Имате ли изобщо някаква цел?

Дон става от масата и отива при Черил и радиото. Том прекъсва свиренето.

— Никога преди не съм го чувал да се обръща директно към съществата — казва от пейката пред пианото.

— Загубихме майки, бащи, сестри, братя — продължава Родни Барет. — Загубихме съпруги и съпрузи, любими и приятели. Но най-силна е болката, когато ни отнемате децата. Как смеете да карате дете да ви погледне?

Малори поглежда Том. Той слуша. Погледът му е отнесен. Тя става и отива при него.

— И преди е говорил мрачно — казва Черил за Родни Барет. — Но никога по такъв начин.

— Не — казва Дон. — Просто е по-пиян от нас.

— Том — казва Малори, докато сяда до него на пейката.

— Ще се самоубие — внезапно казва Дон.

Малори вдига глава, иска ѝ се да каже на Дон да млъкне, после чува същото, което е чул и Дон. Пълното отчаяние в гласа на Родни Барет.

— Днес ще ви излъжа — продължава говорителят. — Ще ви го измъкна под носа, единственото, което ми е останало и което не можете да ми отнемете.

— Мили боже! — възкликва Чсрил.

Радиото замлъква.

— Изключи го, Черил! — казва Джулс. — Изключи го.

Докато тя посяга към радиото, от тонколоните прогърмява изстрел.

Черил изпищява. Виктор пролайва.

— Какво стана, по дяволите? — премигва невярващо срещу радиото Феликс.

— Той го направи — вяло отвръща Джулс. — Не мога да повярвам.

После тишина.

Том става от пейката на пианото и изключва радиото. Феликс отпива от чашата. Джулс е на коляно, успокоява Виктор.

После внезапно, сякаш ехо от изстрела, на вратата се чука.

Почти веднага следва второ почукване.

Феликс се отправя нататък, Дон го хваща за вратата.

— Само не отваряй тази врата, пич. Стига вече. Какво ти става?

— Нямах такива намерения! — оправдава се Феликс. Освобождава ръката си. Пак се чука. Чува се женски глас.