— И го върза?
— Да.
Том сведе поглед към килима.
— Започна с някакво задавяне. Все едно в гърлото му бе заседнало нещо. Беше изкарал там два часа, без да издаде нито звук. После взе да ни вика. „Том! Копеленце такова. Ела ми тука. Само се качи при мен.“ Кикотеше се, после започна да крещи, после да вие. Същинско куче. Чухме как столът се блъсна силно в пода. Джордж ругаеше мощно. Джулс се втурна да му помага, но аз го удържах. Чухме всичко. До момента, в който столът се разби и крещенето секна. Изчакахме. Чакахме доста време. Накрая се качихме заедно. С превръзки на очите спряхме камерата, едва тогава погледнахме. Видяхме какво си е причинил Джордж. Беше натискал толкова здраво върху въжетата, че му бяха прерязали мускулите, стигайки чак до кокал. Тялото му приличаше на глазура за торта, кръв и кожа, бухнали над въжетата, пристягащи гърдите му, корема, врата, китките, краката. Феликс повърна. Двамата с Дон коленичихме край Джордж и се заехме с почистването. Щом приключихме, Дон настоя да изгорим записа. Така и направихме. Докато лентата гореше, не можех да си избия от главата мисълта, че с това първата ни истинска теория бе разбита на пух и прах. Явно през каквато и призма да ги гледаш, съществата пак ще те наранят.
Малори мълчи.
— Знаеш ли обаче? Джордж се оказа прав. Поне донякъде. Той предположи, че са някакви същества, много преди да го кажат по новините. Явно е бил на прав път. Може би при по-различен подход би могъл да е човекът, променил света.
В очите на Том има сълзи.
— Знаеш ли какво ме притеснява най-много в тази история, Малори?
— Какво?
— Камерата е работила едва пет часа и е уловила нещо. Колко от тези същества дебнат навън?
Малори гледа одеялата, които закриват прозорците. После поглежда обратно към Том. Той наглася протектора за стъкло, върху който работи. Музиката откъм трапезарията се чува все така тихичко.
— Дано нещо подобно да е от полза — вдига протектора в ръка Том. — Нали разбираш, смъртта на Джордж не е причина да спрем да опитваме. Понякога си мисля, че случилото се остави сериозен отпечатък върху Дон. При всички положения остави следа у него.
Том се надига и вдига протектора пред себе си. Малори чува как нещо изкуква и предметът се стоварва на парчета в краката на Том.
Той се обръща към Малори.
— Не можем да спрем да опитваме.
13.
Феликс се отправя по пътеката към кладенеца. Една от шестте кофи на съквартирантите виси от дясната му ръка. Дървеното ведро. Черната желязна дръжка го прави да изглежда старо. Това ведро е по-тежко от другите, но Феликс няма против. Така се чувства по-близо до земята, сам го казва.
Въжето е завързано около кръста му. Другият му край е пристегнат за железен кол, забит в пръстта, точно до задния вход на къщата. Има доста въже за разгъване. В събрано положение една част се удря в крачола и обувките му. Той се притеснява да не се спъне, затова го прихваща с лявата си ръка и го отделя от тялото си. Със завързани очи е. Части от някогашни рамки за картини очертават пътеката, за да го ориентират дали се отклонява в едната или другата посока.
— Прилича ми на „Операция“! — провиква се той към Джулс, който чака, също с превръзка на очите, край кола. — Помниш ли я тази игра2? Всеки път щом кракът ми докосне дъска, сякаш чувам зумера.
Джулс говори от момента, в който Феликс тръгна към кладенеца. Това е установена практика сред съквартирантите. Единият отива за вода, другият го ориентира за разстоянието спрямо къщата посредством гласа си. Джулс не казва нищо съществено. Изрежда оценките, които е получавал в училище. Минава на първите три работни места след завършване на колежа. Феликс чува някои от думите, други — не. Няма значение. Докато Джулс говори, Феликс се чувства по-малко самотен и насред океана.
Но не много по-малко.
Когато стига до кладенеца, се блъска в него. Пръстенът от дялан камък му ожулва бедрото. Феликс се чуди как е възможно да боли толкова, при все че се движи толкова бавно; колко ли би боляло, ако тичаше.
— При кладенеца съм, Джулс! Ще закача кофата.
Джулс не е единственият, който чака Феликс. Черил стои зад затворената врата на къщата. В кухнята е, наострила слух. Съквартирантът, който чака вътре, има за задача да реагира, в случай че нещо отвън се обърка. Черил се надява, че днес няма да се наложи да влезе в ролята си на „защитна мрежа“.
2
Популярна настолна игра, в която децата трябва да извършват различни медицински манипулации върху картонен модел на човешко тяло. Неточно изпълнение задейства зумер. Играта придобива изключителна популярност в САЩ през 70-те. Днес се произвежда от компанията „Хасбро“ и се предлага и у нас. — Б.пр.