Над отвора на кладенеца има дървена греда. От двете ѝ страни виси по една кука. Ето това е причината Феликс да предпочита да пълни дървеното ведро. Единствено то пасва идеално в куките. Закача въжето от кладенеца за ведрото. След като веднъж го е закрепил, започва да върти чекръка, при което въжето се опъва максимално. Ръцете му са свободни и той отрива длани в джинсите си.
И тогава някъде отдолу се чува звук.
Феликс бързо извръща глава и вдига ръце пред лицето си. Но нищо не се случва. Нищо не го напада. Джулс продължава да говори пред вратата. Разказва нещо за работата си като механик. Как оправял разни неща.
Феликс слухти.
Задъхан, завърта чекръка един оборот в обратната посока, наострил уши към целия двор. Въжето е достатъчно охлабено, за да може да свали кофата от куките и, както е вързана, да я увеси над отвора на кладенеца. Изчаква още минута. Джулс му подвиква.
— Всичко наред ли е, Феликс?
Феликс остава заслушан още малко, преди да се обади. Докато отговаря, му минава през ум, че гласът издава точното му местоположение.
— Да. Стори ми се, че чух нещо.
— Моля?
— Стори ми се, че чух нещо! В момента вадя водата.
Феликс завърта чекръка и ведрото се спуска. Чува се как дървото се удря в каменните стени. Откънтява на кухо. Феликс знае, че са нужни около двайсет завъртания, докато кофата стигне водата. Брои ги.
— И единайсет, и дванайсет, и тринайсет…
На деветнайсет чува плискане откъм дъното на кладенеца. Щом преценява, че кофата е пълна, я издига обратно. Закача я на куките, развързва въжето и тръгва към Джулс.
Ще повтори същото действие три пъти.
— Нося първата! — провиква се.
Джулс продължава да говори за ремонт на коли. Когато Феликс стига до него, Джулс го докосва по рамото. Обикновено в този момент съквартирантът, който стои до кола, чука на вратата, като дава знак на дежурния от вътрешната страна, че първата кофа е донесена. Но Джулс се бави.
— Какво чу? — пита. Феликс, понесъл тежката кофа, мисли.
— Сигурно е било сърна. Не мога да кажа.
— От гората ли излезе?
— Не знам откъде излезе.
Джулс мълчи. После Феликс го чува как помръдва.
— Опитваш се да установиш дали сме сами ли?
— Да.
Щом се успокоява, че всичко е наред, Джулс чука два пъти на вратата. Взема кофата от ръцете на Феликс. Черил бързо отваря вратата и Джулс ѝ я подава. Вратата се затваря.
— Ето я и втората! Джулс подава на Феликс друга кофа.
Феликс тръгва към кладенеца. Този път носи ламаринена кофата — в къщата има три такива. На дъното ѝ има два тежки камъка. Том ги сложи, след като се установи, че кофата е твърде лека, за да се потопи. Сега е по-тежка, но пак не колкото дървената. Джулс не спира да говори. Подхванал е темата за породите кучета. Феликс вече е чувал историята. Някога Джулс имал бял лабрадор, Чери, по думите му, най-игривото куче на света. Кракът на Феликс закача дървения маркер на пътеката и той едва не пада. Върви твърде бързо. Усеща го. Забавя крачка. Този път, щом наближава кладенеца, опипва пред себе си с ръка. Оставя кофата на каменния пръстен и започва да завързва въжето за дръжката.
Чува нещо. Пак. Звучи като пропукване на клони в далечината.
При завъртането си неволно бута кофата от каменния пръстен. Тя пада; чекръкът се завърта сам. Кофата се стоварва с трясък. Звънки удари на метал в камък. Джулс го вика. Феликс се обръща, чувства се толкова уязвим. Пак не може да прецени откъде идва звукът. Напрегнал слух, диша тежко. Облегнат на камъка, чака.
Вятър прошумолява в короните на дърветата.
Нищо друго.
— Феликс?
— Изпуснах кофата в кладенеца.
— Беше ли вързана?
Той изчаква.
Нервно се извръща към кладенеца. Подръпва въжето и установява, че да, завързал е въжето за дръжката, преди да бутне кофата. Освобождава въжето. Обръща се в другата посока към двора. Спира. После се залавя да изтегли нагоре втората кофа.
По пътя обратно към къщата, Джулс го засипва с въпроси.
— Добре ли си, Феликс?
— Да.
— Просто я изпусна?
— Бутнах я. Да. Пак ми се счу нещо.
— Как звучеше. Като пукане на съчка?
— Не. Да. Може би. Не знам.
Феликс стига до Джулс и му подава кофата.
— Сигурен ли си, че имаш сили за още днес?
— Да. Вече донесох две кофи. Всичко е наред. Просто ми се причуват някакви проклети звуци, Джулс.
— Искаш ли аз да донеса последната?
— Не. Ще се справя.
Чука на вратата. Черил отваря, поема кофата и подава на Джулс третата.