— Добре ли сте, момчета? — пита ги.
— Да — отговаря Феликс. — Всичко е наред.
Черил затваря вратата.
— Заповядай — подава му кофата Джулс. — Ако ти трябвам, само кажи. Не забравяй, че сме свързани.
Подръпва въжето.
— Добре.
На третия курс към кладенеца Феликс пак трябва да си напомни да забави крачка. Наясно е защо бърза. Иска да се прибере в къщата, където ще може да погледне Джулс в лицето и където одеялата на прозорците създават чувство за сигурност. Все пак стига до кладенеца по-рано от очакваното. Бавно връзва въжето от напречната греда за дръжката на кофата. После спира.
Не се чуват други звуци, освен гласа на Джулс, идващ от другия край на въжето. Снегът сякаш е неестествено притихнал. Феликс завърта чекръка.
— И едно, и две…
Джулс говори. Гласът му идва отдалеч. Твърде отдалеч.
— … и шест, и седем…
Джулс звучи разтревожен. Защо звучи разтревожен? Трябва ли да…
— … и десет, и единайсет…
Под превръзката на Феликс избива пот. Капката бавно се стича по дължината на носа му.
Съвсем скоро ще се приберем, мисли си Феликс. Само да занеса третата кофа и да си бия камшика…
Пак чува звука. За трети път. Но сега успява да го локализира. Идва откъм вътрешността на кладенеца.
Пуска чекръка и отстъпва. Кофата пада, блъска се в камъка, накрая се разплисква долу.
Нещо помръдна. Нещо мърда във водата. Дали наистина мръдна нещо?
Внезапно става студено, много студено. Той трепери.
Джулс му подвиква, но Феликс не иска да му отговори. Не иска да произведе нито звук. Чака. И колкото повече чака, толкова по-уплашен е. Сякаш тишината отеква по-силно. Сякаш е на път да чуе нещо, което не иска да чува. Но когато звук не идва, постепенно започва да се убеждава, че се е заблудил. Вярно, в кладенеца може и да е имало нещо, но пък може да е било и в реката. Или в гората. Или в тревата.
Може да е дошло откъде ли не там навън.
Пак пристъпва към кладенеца. Преди да посегне към въжето, докосва каменния пръстен. Прокарва пръсти по него. Преценява широчината му.
Можеш ли да се побереш там? Може ли някой да се побере там?
Не е сигурен. Завърта се към къщата, готов да остави кофата където си е. После се обръща към кладенеца и започва да върти чекръка, бързо.
Причуват ти се неща. Започваш да откачаш, пич. Докарай я горе. Прибери се в къщата. Веднагически.
Но докато върти чекръка, Феликс започва да усеща зародиша на страх, който би могъл да излезе извън контрола му. Кофата, мисли си той, е една идея по-тежка от обикновено.
НЕ Е по-тежка! Вдигни проклетата кофа и ВЕДНАГИЧЕСКИ се прибирай в къщата!
Щом кофата стига до пръстена, Феликс спира. Бавно, с една ръка, посяга да я хване. Ръката му трепери. Щом пръстите му докосват влажния метален ръб, преглъща веднъж, с мъка. Застопорява чекръка. Пъха ръка в кофата.
— Феликс?
Джулс го вика.
Феликс не намира в кофата нищо друго, освен вода.
Видя ли? Въобразяваш си…
Чува влажни стъпки в тревата зад себе си. Феликс изпуска кофата и хуква.
Пада.
Стани.
Изправя се и хуква.
Джулс го вика. Той му отвръща. Пак пада.
Стани. Стани.
Пак се изправя. Тича. Озовава се в обятията на Джулс.
Вратата се отваря. Нечии други ръце го прегръщат. Вътре е. Всички говорят едновременно. Дон крещи. Черил крещи. Том призовава всички да се успокоят. Вратата се затваря. Олимпия пита какво става. Черил пита какво е станало. Том казва на всички да си затворят очите. Някой докосва Феликс. Джулс крещи на всички да замълчат.
Млъкват.
Том говори, тихо.
— Дон, провери ли около задната врата?
— Откъде да знам дали съм проверил както трябва, мамка му!
— Само питам дали си го направил!
— Да. Проверих. Направих го.
— Какво стана, Феликс? — пита Том.
Феликс им разказва. До последната подробност, която си спомня. Том го моли още веднъж да разкаже какво стана накрая. Иска да научи повече за случилото се в близост до вратата. Преди да го пуснат в къщата. Докато го пускаха. Феликс разказва пак.
— Добре — казва за втори път Том. — Аз ще си отворя очите.
Малори се стяга.
— Добре съм — казва Том. — Всичко е наред.
Малори отваря очи. На кухненския плот има две кофи с вода от кладенеца. Феликс стои с превръзка на очите край вратата на задния вход. Джулс сваля своята превръзка.
— Заключете тази врата — казва Том.
— Заключена е — отговаря Черил.
— Джулс — казва Том, — струпай столовете от трапезарията пред тази врата. После препречи прозореца с масата.