Ако разсъждаваме разумно и с цел да им докажа, нямам избор. Ще напиша това хиляда пъти, докато убедя сам себе си да го направя. Две хиляди пъти. Три хиляди. Тези хора отказват да разговарят. Единствено доказателства могат да ги променят. Но как да им докажа? Как да ги накарам да повярват?
Ще махна завесите и ще отключа вратите.
В полетата има номерирани бележки и съответните номера са написани старателно отгоре. Ето я бележка 2,343. Ето я 2,344. Безконечни, безкрайни, жестоки.
Малори отгръща страницата.
Отгоре се чува шум.
Тя поглежда вратата. Страх я е да мигне, да мръдне. Чака и гледа. Очите ѝ са приковани към вратата, посяга към куфарчето и пъха тетрадката под нещата на Гари. Така ли беше обърната? Върна ли я на мястото ѝ както си беше?
Не знае. Не знае.
Затваря куфарчето и дърпа връвта на крушката.
Малори затваря очи и опипва студената пръст под краката си. Отваря очи. Пълната тъмнина е нарушена само от светлината над печката, която се процежда под вратата на зимника.
Малори се взира в очакване.
Прекосява зимника, очите ѝ привикват с тъмнината, докато се качва внимателно по стълбата и прилепва ухо във вратата.
Вслушва се, дишайки на пресекулки. Къщата пак е притихнала.
Гари стои в другия край на кухнята. Наблюдава вратата на зимника. Когато я отвориш, ще те посрещне.
Тя чака. И чака. И не чува нищо. Отваря вратата. Пантите проскърцват.
С куфарче в ръка, Малори обикаля с бърз поглед кухнята. Тишината е толкова крещяща.
Но в стаята няма никого. Никой не я чака.
С длан върху корема, се промъква през вратата и затваря зад себе си.
Поглежда към хола. Към трапезарията.
Към хола.
Към трапезарията.
Стъпвайки на върха на пръстите си, минава през кухнята и най-накрая влиза в трапезарията.
Гари все така лежи по гръб. Гръдният му кош се надига и спуска. Простенва тихичко. Тя се приближава. Той помръдва. Ти изчаква.
Той помръдна…
Беше само ръката му.
Малори го наблюдава, вторачила се е в лицето му, в неотворените му очи. Рязко коленичи до него, плъзва ръка на сантиметри от гръдния му кош и връща куфарчето до стената.
Насам ли беше оставено?
Оставя го. Вече права, се изнася светкавично от стаята. В кухнята, на приглушената светлина, нечии очи се взират в нейните.
Малори застива. Олимпия е.
— Какво правиш? — пита Олимпия.
— Нищо — задъхано отговаря Малори. — Реших, че съм си забравила нещо там.
— Сънувах кошмар — казва Олимпия. Малори върви към нея, приближава се. Повежда я обратно нагоре по стълбите. Щом се качват на втория етаж, Малори поглежда куфарчето.
— Трябва да кажа на Том — обажда се тя.
— За съня ми ли?
Малори поглежда Олимпия и клати глава.
— Не. Не. Извинявай. Не.
— Малори?
— Да.
— Добре ли си?
— Олимпия. Трябва ми Том.
— Ами… той замина.
Малори гледа към долната площадка. Лампата над печката продължава да свети. Входът към хола е достатъчно осветен, така че ако някой влезе от кухнята към трапезарията, тя да може да види сянката му.
Вторачила се е упорито в полутъмната стая. Чака. Сянката. Сигурна е, че ще се появи.
Докато чака, се замисля над казаното от Олимпия.
Том замина.
Възприема къщата като една голяма кутия. Иска да излезе от тази кутия. Том и Джулс, навън, все пак са вътре в кутията. Целият свят е затворен вътре. Светът е ограничен до същия кашон, в който държат птичките пред къщата. Малори разбира, че Том търси начин да отвори капака. Търси начин да се измъкне. Но тя се чуди дали над този капак няма втори, а после и трети.
Затворени в кутия, мисли си. Завинаги.
35.
Мина седмица, откак Том и Джулс заминаха на петкилометровия поход с двете кучета. В момента Малори иска да се приберат повече от всичко на света. Иска да чуе почукване на вратата и да изпита облекчението да ги види отново. Иска да чуе какво са видели и да види какво са донесли. Иска да каже на Том какво е прочела в зимника.
Предната нощ не мигна. В тъмнината на спалнята си мислеше за тетрадката на Гари. Сега е във фоайето. Крие се, както изглежда, от другите съквартиранти.
Не може да каже на Феликс. Той би предприел нещо. Би казал нещо. Малори предпочита Том и Джулс да са тук, ако Феликс реши да говори. Феликс би имал нужда от тях.
Кой знае на какво е способен Гари. Какво е направил.
Не може да говори с Черил. Тя е кибритлия, силен характер. Лесно избухва. Ще реагира още преди Феликс.