Олимпия само би се изплашила допълнително.
С Гари не може да говори. Няма да го направи. Не и без Том.
Но въпреки смяната в курса на поведение на Дон, въпреки непредвидимите му настроения, Малори обмисля дали да не говори с него.
У Дон има една доброта, така ѝ се струва. Винаги го е усещала.
Гари от седмици е дяволчето на рамото на Дон. На Дон му трябва такъв човек в къщата. Някой, който гледа на света горе-долу през неговата призма. Но дали скептицизмът на Дон не би ѝ бил от полза в този случай? При толкова разговори с Гари, дали пък не е усетил, че нещо не е наред с новодошлия?
Гари държи куфарчето си на една ръка разстояние дори когото спи. Не се разделя с него нито за миг. Важно му е и вярва на написаното в тетрадката.
Всичко в новия свят е грубо, мисли си тя, но нищо не може да се сравни с това, което намери в тетрадката на Гари в отсъствието на Том.
Том може да отсъства задълго.
Стига.
Завинаги.
Престани.
Може да е мъртъв. Може да са ги убили на съседната улица. Човекът, когото чакаш да се прибере, може да е мъртъв от седмица, на някоя съседна ливада.
Не е. Ще се върне.
Може би.
Ще се върне.
Може би.
Начертаха подробен маршрут с Феликс.
Какво знае Феликс?
Всички заедно го направиха. Том не би рискувал, ако не съзираше шанс да успее.
Спомни си видеото, което е гледал Джордж. Том много прилича на Джордж.
СТИГА!
Така е. Той го издига в култ. Ами кучетата?
Не знаем дали влияе на кучетата.
Не знаем. Но е възможно. Представяш ли си какво би могло да стане? Куче, което откача напълно.
Моля те… недей.
Нужно е да се помисли. Нужно е да си го представиш. Том може никога да не се върне.
Ще се върне ще се върне ще се върне…
Ами ако не се върне, ще трябва да кажеш на някой друг.
Том ще се върне.
Мина една седмица.
ЩЕ СЕ ВЪРНЕ!
Не можеш да кажеш на Гари. Първо говори с някой друг.
Дон.
Не. Не. Не с него. С Феликс. Дон ще те убие.
Моля?
Дон се промени, Малори. Различен е. Не бъди толкова наивна.
Не би ни наранил.
Би. Би го направил. Би вдигнал сатъра срещу всеки от вас.
ПРЕСТАНИ!
Него не го интересува животът. Той те посъветва да ослепиш бебето си, Малори.
Не би ни наранил.
Напротив. Говори с Феликс.
Феликс ще каже на всички.
Помоли го да не казва. Говори с Феликс. Том може и да не се върне.
Малори напуска фоайето. Черил и Гари са в кухнята. Гари е при масата, седнал, яде грах от консерва.
— Добър ден — поздравява я така, все едно има личен принос за това денят да е добър.
Малори си мисли, че ѝ личи. Мисли си, че той знае.
Беше буден беше буден беше буден.
— Добър ден — отвръща на поздрава му тя. Отива в хола, зарязва го.
Феликс е седнал пред телефона в хола. На масичката пред него има разтворена карта.
— Не разбирам — казва той объркан.
Не изглежда добре. Не се храни както трябва. Вече не си прави труда да успокоява Малори като преди.
— Мина толкова време, Малори. Сигурен съм, че Том знае какво да прави там навън, но все пак — толкова време.
— Трябва да мислиш за нещо друго — намесва се Черил, която наднича иззад ъгъла. — Наистина, Феликс. Мисли си за друго. Или просто излез навън без превръзка. И в двата случая ще откачиш.
Феликс издиша звучно и прокарва пръсти през косата си.
Не може да каже на Феликс. Той губи нещо. Загубил е нещо. Очите му са безизразни. Губи разсъдъка си, здравия разум. Силата.
Без да каже нито дума, Малори го оставя сам. В коридора се разминава с Дон. Думите, онова, което е открила, оживяват вътре в нея. Аха да заговори.
Дон, Гари не е добре. Опасен е. Тетрадката на Франк е в куфарчето му.
Моля, Малори, какво каза?
Точно това.
Шпионираш? Ровичкаш във вещите на Гари?
Да.
Защо го казваш точно на мен?
Дон, просто трябва да го кажа на някого. Нали разбираш, кажи ми?
Защо просто не попиташ Гари? Хей, Гари!
Не. Не може да каже на Дон. Дон също е изгубил нещо. Може да стане агресивен. Същото важи и за Гари. Един удар, мисли си тя, и губиш бебето.