Представя си Гари на входа към зимника. Изпотрошеното ѝ, кървящо тяло лежи сгърчено долу пред стълбите.
Обичаш да четеш в зимника, ТАКА ЛИ? Тогава умри там долу, заедно е детето си.
Чува гласовете на съквартирантите зад гърба си в хола. Черил говори на Феликс. Гари говори на Дон.
Малори се обръща към гласовете и влиза в хола. Ще им каже.
Щом прекрачва прага, тялото ѝ сякаш е вкочанено от студ. Разтапящо. Сякаш парчета от нея изпадат и потъват под непоносимото напрежение на предстоящото.
Черил и Олимпия са на дивана. Феликс чака край телефона. Дон е на люлеещия се стол. Гари е прав, гледа към закритите с одеяла прозорци.
В момента, в който тя се кани да си отвори устата, Гари бавно поглежда през рамо и среща погледа ѝ.
— Малори — казва той внезапно, — искаш да споделиш нещо ли?
Съвсем неочаквано и ясно Малори осъзнава, че всички я гледат. Чакат да заговори.
— Да, Гари, искам.
— Какво по-точно? — пита Дон.
Думите са заседнали в гърлото ѝ. Катерят се като крачка на стоножка, протягат се към устните ѝ, искат най-сетне да излязат.
— Някой спомня ли си…
Замлъква. Тя и съквартирантите обръщат глави към одеялата. Птиците чуруликат.
— Том! — отчаяно извиква Феликс. — Сигурно са те!
Гари пак поглежда Малори в очите. На входната врата се чука.
Съквартирантите се раздвижват. Феликс се спуска към входа. Малори и Гари остават.
Той знае той знае той знае.
Щом Том се обажда, Малори трепери от страх.
Той знае.
После, чул гласа на Том, Гари я оставя и се отправя към фоайето.
Когато входната врата се отваря и въпросите са зададени, а съквартирантите са със затворени очи, Малори чува отварянето на вратата. Хладният въздух нахлува като вълна и тя внезапно осъзнава, че е била на косъм от това да се изправи сама срещу Гари, без Том да е в къщата.
Кучешки лапи драскат по плочките на фоайето. Обувки. Нещо се удря в рамката на вратата. Бързо захлопване на врата. Звукът от претърсващите коридора метли. Том говори. И гласът му носи облекчение.
— Исках да ви се обадя от моята къща. Обаче проклетият телефон не работеше.
— Том — казва Феликс с въодушевление, но без сили. — Знаех, че ще се справите. Бях сигурен!
Щом Малори отваря очи, не мисли за Гари. Не вижда наредените безукорно букви, които отлежават в куфарчето.
Единственото, което вижда, са Том и Джулс, това, че двамата са си у дома…
— Нахълтахме в една бакалия — казва Том. — Преди нас бяха влизали и други. Но намерихме доста полезни неща.
Изглежда уморен, но е добре.
— Кучетата ни помогнаха — добавя. — Водиха ни. — Горд е и доволен. — Но от къщи взех нещо, което се надявам, че ще ни свърши още по-добра работа.
Феликс му помага с торбата. Том дърпа ципа и вади нещо. Оставя го да падне на пода.
Телефонен указател.
Ще прозвъним всички номера, до последния — продължава той. — Все някой ще отговори.
Най-обикновен телефонен указател, а Том го превръща в пътеводна светлина.
— А сега — продължава Том, — да ядем.
Другите трескаво приготвят трапезарията. Олимпия носи приборите. Феликс пълни чашите с вода от кофите.
Том се върна. Джулс се върна.
— Малори! — вика Олимпия. — Донесли са рачешко в консерва!
Малори, заседнала някъде между световете, влиза в кухнята и се залавя да помага с вечерята.
36.
Някой ги следва.
Няма смисъл да си задава въпроса колко път им остава. Не знае кога ще чуе записания глас, който ще ѝ покаже, че са пристигнали. Не знае дали този записан глас изобщо е там все още. Сега просто гребе, не се отказва.
Преди около час минаха покрай място, където сякаш се боричкаха лъвове. Чуваха се ревове. Хищни птици сипеха заплахи от небето. Откъм гората се носеше ръмжене и сумтене. Течението на реката се усилва. Малори си спомня шатрата, на която Том и Джулс попаднаха на улицата пред къщата им. Възможно ли е и тук, насред реката, да има нещо подобно — нещо толкава фрапиращо не на място? И те да се блъснат в него… сега?
Наясно е, че навън е възможно да се сбъдне всичко, което човек би могъл да си представи.
Но точно в момента я притеснява нещо много по-конкретно. Някой ги следва. Да, Момчето също го чу. Призрачно ехо. Нечие гребане, паралелно с тяхното. Кой би го направил? И ако имат намерение да наранят нея и децата, защо не го направиха, докато беше припаднала?
Дали пък друг човек не се опитва да напусне дома си?