— Момче — тихо казва тя, — кажи ми всичко, което можеш.
Момчето напряга слух.
— Не знам, мамо.
Сякаш се срамува.
— Там ли са още?
— Не знам!
— Слушай.
Малори се колебае дали да не спре. Да се обърне. Да застане срещу шума, който чува зад гърба си.
Записът ще се върти непрекъснато. Ще го чуеш. Силен е. И щом го чуеш, ще трябва да отвориш, очи.
Какво ти преследва?
— Момче — повтаря. — Кажи ми всичко, което знаеш за тях. — Малори спира да гребе. Водата около тях е бърза.
— Не знам какво е — казва Момчето.
Но Малори продължава да чака. Откъм брега пролайва куче. Друго му отговаря.
Диви кучета, мисли си Малори. Още вълци.
Хваща веслата и продължава. Пак пита Момчето какво чува.
— Съжалявам, мамо! — вика той. Гласът му е треперлив от сълзи. Срам. Не знае.
Не се беше случвало от години Момчето да не може да определи звук. Това, което чува, не го е чувал никога в живота си.
— На какво разстояние са? — пита Малори.
Но Момчето плаче.
— Не мога да го направя.
— Говори тихо — изсъсква му тя.
Откъм левия бряг нещо изсумтява. Звучи като прасе. Още едно. И пак.
Реката сякаш е толкова плитка. Бреговете съвсем са се събрали.
Преследва ли ги нещо? Малори гребе.
37.
За пръв път, откакто пристигна в къщата, Малори знае нещо, което другите не знаят.
Том и Джулс тъкмо са се върнали. Докато съквартирантите приготвяха вечеря, Том занесе новите запаси от консерви в зимника. Малори го последва долу. Може Гари да е запазил тетрадката, защото е искал да изучи писането на Франк. Или пък сам я е написал. Но Том трябва да знае. Сега.
На светлината на лампата в избата ѝ се стори уморен, но триумфиращ. Русата му коса беше мръсна. Чертите му изглеждаха по-състарени, отколкото когато го срещна за пръв път. Отслабнал. Том съсредоточено вадеше консерви от чантата си и от тази на Джулс и ги подреждаше по рафтовете. Започна да разказва за влизането им в бакалията, за вонята на купищата развалена храна, и тогава Малори видя възможност.
Но тъкмо да започне да говори, когато вратата на зимника се отвори. Гари.
— Бих искал да ти помогна, ако мога — каза той на Том от горната площадка на стълбите.
— Добре — каза Том. — Ела.
Малори излезе, щом Гари стъпи на пръстения под.
Сега всички седят около масата в трапезарията. И Малори търси възможност. Том и Джулс бавно описват седмицата си. Фактите са невероятни, но мисълта на Малори е съсредоточена върху Гари. Тя се опитва да се държи нормално. Слуша ги какво си говорят. Всяка изминала минута е поредната, в която Том не знае, че Гари представлява заплаха за всички.
Сякаш тя и останалите нахълтват в пространството на Гари. Сякаш Гари и Дон са проявили приличието да поканят останалите в своята трапезария, любимото им място за размяна на прошепнати реплики. Двамата са прекарали толкова време там, че мястото вече мирише на тях. Дали биха се присъединили към останалите, ако се реши вечерята да бъде сервирана в хола? Малори се съмнява.
Докато Том обяснява как е вървял пет километра със завързани очи, Гари е приветлив, разговорлив и любопитен. И всеки път, когато той отваря уста, на Малори ѝ идва да му изкрещи да спре. Ти първо свали картите на масата, идва ѝ да му каже. Но се сдържа.
— В такъв случай — подхваща Гари, натъпкал устата си с рачешко, — сигурни ли сте, че животните не са поразени?
— Не, не мога да го твърдя със сигурност — признава Том. — Все още не. Възможно е просто да не сме минали покрай същество, което те да са могли да видят.
— Малко вероятно е — включва се Гари. Малори едва не изкрещява.
Тогава Том обявява, че има още една изненада за всички.
— Твоята торба е същинска количка на фокусник! — усмихва се Гари.
Когато Том се връща, носи кафява кутийка. Вади отвътре осем тромби за велосипед.
— Намерихме ги в бакалията. На детския щанд.
Подава им ги.
— Моята е с името ми — обажда се Олимпия.
— Всички са надписани — казва Том. — Обаче писах с превръзка на очите, с тънкописец.
— Защо са ни? — пита Феликс.
— Предстои ни да излизаме все повече — сяда Том. — Така ще можем да си даваме сигнали.
Гари внезапно натиска своята тромба. Звучи като гъска. После всички започват да натискат своите един през друг и гъските стават цяло ято.
Кръговете под очите на Феликс се източват, докато той се усмихва.
— А ето го и грандиозния финал — добавя Том. — Вади от торбата си бутилка. Ром.
— Том! — вика Олимпия.