Кой те преследва?
Гари.
Кой те преследва?
Гари.
Кой те преследва?
Гари Гари Гари
— Не мисля, че са в лодка — внезапно казва Момчето. Звучи горд, че най-накрая е успял да разпознае нещо.
— Как така? Плуват ли?
— Не, мамо. Не плуват. Ходят.
Далеч зад тях тя чува нещо, което не е чувала никога преди. Като светкавица. Нов вид. Или като птици, всички, на всяко дърво, вече не пеят, вече не чуруликат, а крещят.
Отеква веднъж, пронизително, над реката, и Малори усеща ледена трънка, каквато октомврийският въздух не би могъл да донесе.
Тя гребе.
39.
Дон е в зимника. Дон не излиза от зимника. Вече спи там. Може би копае тунел на мястото, където се вижда пръстта? Може би копае тунел, който прониква още по-дълбоко, още по-надолу, още по-навътре в земята? Още по-далеч от другите? Дали пише? Дали си има тетрадка като онази, която Малори намери в куфарчето на Гари?
Гари.
Няма го от пет седмици. Как ли се е отразило това на Дон?
Дали му е бил нужен някой като Гари? Дали му е бил нужен човек, който да го изслушва?
Дон се отдръпва все по-навътре в себе си, както потъва все по-дълбоко в къщата, и ето че сега е в зимника.
Не излиза от зимника.
40.
Това е нощта, която по-късно Малори ще помни като последната ѝ нощ в къщата, въпреки че ще прекара между тези стени още четири години. В огледалото коремът ѝ изглежда толкова огромен, че е направо стряскащо, има чувството, че едва ли не ще се откачи от тялото ѝ. Тя говори на бебето.
— Вече е време да излизаш. Толкова много неща искам да ги кажа и толкова много неща не искам.
Толкова дълга черна коса не е имала от ранна детска възраст. Тогава Шанън ѝ завиждаше.
Приличаш на принцеса. Аз приличам на сестрата на принцесата, казваше тя. Сега, когато живее на консерви и вода от кладенеца, ребрата ѝ се броят, въпреки огромния корем. Ръчичките ѝ са тънки като вейки.
Чертите на лицето ѝ са изсечени и сурови. Очите ѝ, хлътнали навътре в черепа, стряскат дори нея самата в огледалото.
Съквартирантите са се събрали в хола на долния етаж. По-рано днес са прозвънили и последните имена от телефонния указател. Повече няма. Според Феликс са осъществили близо пет хиляди обаждания. Оставили са седемнайсет съобщения. Това е. Но Том е окуражен.
Сега, когато Малори оглежда тялото си в огледалото, чува едно от кучетата да ръмжи на долния етаж.
Звучи като Виктор. Пристъпва в коридора и се заслушва.
— Какво има, Виктор? — чува гласа на Джулс.
— Какво не му харесва? — пита Черил.
— Вратата на зимника.
Зимникът. Не е тайна, че Дон не иска да има нищо общо с останалите. Когато Том прокара плана си да прозвънят целия телефонен указател, като възложи на всеки от съквартирантите определен брой букви, Дон отказа, като се обоснова с „липсата на вяра“ в този процес като цяло. През седемте седмици, откакто затвориха входната врата зад гърба на Гари, Дон не се е хранил с останалите. Почти не говори с тях.
Малори чува как кухненски стол изстъргва по пода.
— Добре ли си, Виктор? — пита Джулс.
Малори чува отварянето на вратата на зимника, после Джулс подвиква:
— Дон? Ти ли си там долу?
— Дон? — повтаря Черил.
Дочува се приглушен отговор. Вратата пак се затваря.
Любопитна и изпълнена с безпокойство, Малори придърпва ризата си над корема и се насочва надолу.
Щом влиза в кухнята, вижда Джулс на колене да успокоява Виктор, който скимти и крачи нервно. Малори поглежда в хола. Там вижда Том, който гледа към покритите с одеяла прозорци.
Слуша птиците, мисли си тя. Нещо е стреснало Виктор.
Сякаш усетил погледа ѝ, Том се обръща към Малори. Виктор зад нея скимти.
— Джулс — казва Том на влизане в кухнята, — как мислиш, какво е? Какво го плаши?
— Не знам. Явно нещо го е смутило. По-рано драскаше по вратата на избата. Дон е долу. Обаче думите му с ченгел да ги вадиш. Още по-трудно е да го изкараш горе.
— Добре — казва Том. — Тогава да вървим долу.
Когато Джулс гледа Том, Малори вижда страх, изписан по лицето му.
Какво им причини Гари?
Вкара сянка на недоверие помежду ни, мисли си Малори. Джулс се страхува да се изправи срещу Дон по какъвто и да е начин.
— Хайде — казва Том. — Време е да говорим с него.
Джулс се изправя и слага ръка на дръжката на вратата.
Виктор продължава да ръмжи.