— Трябва да е в сектора с лекарства, струва ми се — проронва Шанън, докато отваря вратата, без да сваля длан от очите си.
— Стига, Шанън.
Малори ги повежда към рафта за семейно планиране. Има „Фърст Риспонз“, „Клиърблу Изи“, „Ню Чойс“ и още шест марки.
— Толкова са много — оплаква се Шанън и взема една от рафта. — Вече никой ли не използва кондоми?
— Кой да избера?
Шанън свива рамене.
— Този ми се вижда съвсем приличен.
Един мъж по-нататък на пътеката отваря кутия с бинтове. Вдига един към очите си.
Сестрите носят теста на касата. Андрю, който е на възрастта на Шанън и веднъж я е канил на среща, е дежурен. Малори иска да се приключи с това.
— Виж ти, виж! — оглежда кутийката Андрю.
— Млъквай, Андрю — скастря го Шанън. — За кучето е.
— Имате куче, значи?
— Аха. — Шанън грабва пликчето, в което Андрю е сложил теста. — Доста се котира в квартала.
Прибирането към къщи е мъка за Малори. Найлоновото пликче между седалките е признак, че животът им вече се е променил.
— Виж — сочи през прозореца на колата Шанън със същия пръст, с който си е закривала очите.
Сестрите бавно стигат до един знак „Стоп“. Пред ъгловата къща виждат жена на ниска стълба да заковава юрган върху панорамния прозорец на дома си.
— Като се приберем, и аз ще направя същото — казва Шанън.
— Шанън!
Улицата им, обикновено огласяна от глъчката на кварталните хлапетии, сега пустее. Няма сини триколки, облепени със стикери. Няма игри на уифълбол.
Вече вътре, Малори се отправя към банята, а Шанън веднага пуска телевизора.
— Мисля, че просто трябва да се изпишкаш отгоре, Малори! — провиква се Шанън. Малори слуша новините откъм банята.
Докато Шанън стигне до нея, Малори вече се взира в розовата лентичка, клати глава.
— Олеле! — възкликва Шанън.
— Трябва да се обадя на мама и татко — казва Малори. Част от нея вече се подготвя, вътрешно е убедена, че макар и необвързана, ще роди това бебе.
— Трябва да се обадиш на Хенри Мартин — коригира я Шанън.
Малори стрелва сестра си с бърз поглед. Знае си, че Хенри Мартин няма да играе голяма роля в отглеждането на това дете. В известен смисъл вече го е приела. Шанън отива с нея в хола, където кашоните с неразопакован багаж задръстват пространството пред телевизора. На екрана върви погребална процесия. Говорителите по CNN коментират. Шанън пристъпва към телевизора и намалява звука. Малори сяда на дивана и звъни на Хенри Мартин по мобилния.
Той не отговаря. Тя му праща есемес.
Важно е. Обади се, като можеш.
Шанън изведнъж скача от дивана и крещи.
— Видя ли това, Малори? Нещастен случай в Мичиган! Май точно Горния полуостров споменаха!
Малори вече мисли само за родителите им. Щом Шанън пак усилва звука, сестрите научават, че възрастна двойка от Айрън Маунтин са намерени обесени на дърво в близката гора. Говорителят казва, че използвали коланите си.
Малори звъни на майка си. Жената вдига след второто позвъняване.
— Малори.
— Мамо.
— Сигурна съм, че звъниш заради новините?
— Не. Бременна съм, мамо.
— О, боже, Малори.
Майка ѝ притихва за момент. Малори чува телевизора ѝ като фон.
— Сериозна връзка ли имаш?
— Не, стана непредвидено.
Шанън застава точно пред телевизора. Облещена. Сочи към екрана, сякаш за да покаже на Малори, че е наистина важно. Майка ѝ замлъква на телефона.
— Добре ли си, мамо?
— Хм, в момента повече се притеснявам за теб, скъпа.
— Да. Кофти избор на момент, отвсякъде.
— Коя седмица си?
— Пета, ако не се лъжа. Може би шеста.
— И смяташ да го задържиш? Вече си взела решението?
— Да. Всъщност разбрах току-що. Преди броени минути. Но да. Ще го задържа.
— Бащата знае ли?
— Писах му. Ще му се обадя освен това.
Малори млъква. После продължава:
— Чувствате ли се в безопасност там, на север, мамо? Добре ли сте?
— Не знам, наистина не знам. Никой не е наясно какво става и сме много уплашени. Но точно в момента повече се тревожа за теб.
На екрана жена обяснява върху диаграма какво евентуално се е случило. Показва тесен път, където е била открита изоставената кола на двойката. Майката на Малори казва, че знае хора, които познавани възрастната двойка — семейство Микконен. Говорителката показва нещо подобно на подгизнала от кръв трева.
— Божичко! — възкликва Шанън.
— О, така ми се иска баща ви да си беше у дома — казва майка им. — А ти си бременна. О, Малори.