Шанън грабва телефона. Пита майка им дали знае повече подробности от съобщеното по новините. Какво говорят местните? Това единственият нещастен случай ли е? Вземат ли се предпазни мерки?
Шанън продължава да говори трескаво в слушалката, Малори става от дивана. Приближава се до входната врата и я отваря. Оглежда улицата в двете посоки, мисли си, колко сериозно е всичко това?
По дворовете не се виждат съседи. От прозорците на околиите къщи не наднича никой. Минава кола, но Малори не вижда лицето на шофьора. Човекът го крие с длан.
На тревата до централната алея лежи сутрешният вестник. Малори стъпва върху него. Заглавието на първа страница е за нарастващия брой нещастни случаи. Гласи просто: ОЩЕ ЕДИН. Шанън сигурно вече ѝ е казала всичко, което би могло да се научи от пресата. Малори взема вестника и го прелиства, вниманието ѝ привлича материал на последната страница.
Обява. Къща в Ривърбридж отваря врати за непознати. „Безопасна къща“, така пише. Подслон. Място, което собствениците се надяват да превърнат в „убежище“, докато тревожните новини продължават да прииждат.
Малори, обзета от първия истински пристъп на паника, пак оглежда улицата. Вижда как вратата на съседна къща се отваря бързо, веднага след което се затваря. Без да пуска вестника, Малори хвърля поглед през рамо назад към къщата, където продължава да кънти силният звук от телевизора. Вътре, край далечната стена на хола, Шанън покрива един от прозорците с одеяло.
— Хайде — провиква се Шанън. — Влизай. И затвори тази врата.
5.
Шест месеца преди раждането на децата. На Малори ѝ личи. Всички прозорци в къщата са покрити с одеяла. Входната врата никога не се оставя незаключена или отворена. Сведенията за необясними инциденти се сипят с притеснителна честота. Това, което преди беше гореща новина два пъти седмично, вече се чува всеки ден. Официални правителствени лица дават интервюта по телевизията. Разкази, дошли чак от Изток, от Мейн и от Южна Флорида, подтикват и двете сестри да вземат предпазни мерки. Шанън, която посещава десетки блогове всеки ден, се тревожи за куп неща, по мъничко от всеки прочетен материал. Малори не знае на какво да вярва. В интернет се появяват пови разкази буквално всеки час. Това е единствената тема на разговор във всички социални мрежи и единственото, с което се занимават новинарските сайтове. Нови сайтове са посветени изцяло на развитието на информацията по въпроса. Един сайт представлява карта на света с мънички червени личица, поставени върху градовете, където се е случило нещо. Когато провери за последен път, Малори преброи над триста личица. В интернет го наричат „Проблема“. Според широко разпространеното мнение, какъвто и да е „Проблемът“, той се отключва, когато човек види нещо.
Малори упорито отказваше да повярва. Сестрите непрекъснато се караха, Малори цитираше страници, осмиващи масовата истерия, Шанън цитираше всичко останало. Но не след дълго Малори бе принудена да отстъпи, когато на следените от нея страници започнаха да се появяват истории за близки на авторите, а самите блогъри започнаха на свой ред да споделят притесненията си.
Пукнатини, рече си тогава Малори. Появяват, се дори сред скептиците.
Последваха дни, през които Малори сякаш живееше два живота. Сестрите престанаха да излизат от жилището. Внимаваха прозорците да са плътно покрити. Гледаха CNN, MSNBC и Fox, докато вече не издържаха да гледат едни и същи истории пак и пак. И докато Шанън ставаше все по-сериозна, печална дори, Малори се бе вкопчила в искрицата надежда, че в крайна сметка и това ще отмине.
Но не отмина. Стана по-лошо.
На третия месец, откакто живееха като затворници, най-зловещите страхове на Малори и Шанън се сбъднаха — родителите им престанаха да вдигат телефона. Не отговаряха и на имейли.
Малори беше готова да тръгнат на север към Горния полуостров на Мичиган. Но Шанън отказа.
— Не ни остава друго, освен да се надяваме, че са добре, Малори. Можем само да вярваме, че телефонът им е бил прекъснат. Точно в момента би било лудост да пътуваме в каквато и да е посока. Дори до магазина е опасно, а девет часа с кола си е живо самоубийство.
„Проблемът“ винаги завършваше със самоубийство. Fox News бяха използвали думата толкова често, че започнаха да предлагат синоними. „Самоунищожение“. „Самопожертване“. „Харакири“. Един водещ използва израза „заличаване на личността“, но това определение така и не се наложи. На мониторите се изписваха инструкции, спуснати от държавните органи. Въведен бе полицейски час. Хората биваха съветвани да заключват вратите си, да покриват прозорците и преди всичко — да не поглеждат навън. Музиката по радиото бе изцяло изместена от дискусии.