Фридрих Незнански
Кутията на Пандора
Романът е изграден върху документални материали от следствения опит на автора и други източници. Но събитията, мястото на действието, персонажите са измислени. Всякакво съвпадение с имена и означения на реално съществуващи лица и места може да бъде само случайно.
Пролог
Тайнинка, 1956
Райско място е Тайнинка. Разправя се, че преди революцията тук живеели в собствени вили или под наем богаташите — фабриканти и банкери. Или прочути личности — писатели, артисти. Лека-полека Сталин ги помел от вили, къщи и веранди. Едни отишли на оня свят, други се намерили по лагерите. С една дума, точно преди войната местният натюрел коренно се променил. Запристигали със семействата си хубавците от НКВД — с портупеите, с кобурите. А в някои къщи били настанени и важни клечки от народните комисариати. Сега вече, след смъртта на Сталин, населението е станало по-шарено. Има и заможни, с положение, от разни министерства и ведомства, от предприятия и задруги, но има и доста сиромаси.
Много са красивите местности край Москва. И като природа, и като строително изкуство. Но Тайнинка е най-красивата. Поне за него, Циклопа. И ето че повече няма да я види…
Тази нощ спа лошо. Въртя се, бълнува, сънува лоши сънища. Беше намерил временен подслон в тази изоставена вила, отпра от един прозорец чамовите дъски, с които бяха заковани всички прозорци и врати. Къщата беше инвентаризирана от властите, а самият собственик, главен редактор на московски вестник, беше запратен подир жена си и сина си в лагер и там наскоро бе починал. Луксозната някога вила с парка и пристройката, скрити зад висока желязна ограда, стоеше занемарена вече трета година.
Той се вдигна от дюшека, сложен направо на пода в таванското помещение. С брича (подарък от баща му), по фланелка и само по чорапи се спусна по стълбата, подпряна на отвора за тавана, и влезе в кухнята — снощи си беше оставил три картофа, крайшник хляб и американска консерва свинско.
През нощта времето съвсем се развали, вековните борове стенеха навън, кресливо се препираха врани. В тази голяма мъртва къща, която го изпълваше с усещане за мъка и безизходност, той живееше вече цяла седмица, по-точно преспиваше тук. Иначе живееше накрай Митишчи, в работническото градче със стари, овехтели къщи, клекнали в земята; близо до тях е старото гробище, там погребаха баща му, след като беше изкарал осем години по лагерите, и защо — задето на 9 май, в Деня на победата, казал на другар по оръжие: „Виж ги немулята, и днес си гледат търговията с кренвиршите.“ Подир смъртта му животът на Циклопа се преобърна, той не съжаляваше, че заряза училището, само за футболния отбор му беше мъчно и за децата от долните класове — беше им треньор. Тогава още не му викаха Циклопа — чак след сблъсъка с Монголеца му остана този белег: кожата на слепоочието му се събра и клепачът падна. Той тогава не се стъписа, успя да хване яката ръка на Монголеца с бокса, та ударът, макар и силен, не беше смъртоносен.
В бандитското царство на Монголеца се въргаля две седмици на легло, Монголеца лично се грижеше за него, не го пусна да отиде на лекар. Тогава остана в тайфата му и понеже беше невръстен — едва-що навършил седемнадесет, — не му възлагаха сериозни задачи, та само с един друг образ караха стоката на битака, сладка работа. Но след половин година дойде краят на кефа, трябваше да се впуска в Занаята: например някой от частпромаджиите дава на Монголеца пачка мангизи и му поръчва: „Този и този да не си пъхат носа в нашия бизнес, на ти адреса.“ Монголеца плащаше щедро на своите апапи и Циклопа за година и половина направи добри пари, от него гешефтарите се плашеха повече, отколкото от шефа му. Веднъж копоите направиха тайна хайка и го друснаха в лагер за половин година — все пак нищо работа, защото още беше непълнолетен. След лагера го изби на хазарт — пляскаше картите с други неприятели на закона, не му вървеше, загуби близо три хилядарки. Не че са кой знае колко пари, можеше да се измъкне, но Монголеца предложи игра „Петарка“ и Циклопа се съгласи като бунак, а петият се оказа ченге от тамошното управление, той бил човек на Шефа, та Монголеца му снасял по три стотарки всеки понеделник. И нямаше начин Циклопа да не изпълни бандитския закон, според който си длъжен с кръв да отмъстиш за обръндзаното — иначе сам падаш под ножа. И тогава Циклопа реши да духне, макар Монголеца сто пъти да го беше предупреждавал, че от него може да избяга само на гробищата. Но поиска му един ден отсрочка и офейка…
Отвори консервната кутия с финландския нож, истински кинжал с ръкохватка от плексиглас и мед, подарък от Монголеца, и лакомо залапа месото направо от острието. Реши довечера да се вдигне към морето, може да го вземат моряк на някой кораб и тогава — сбогом, Монголец. Направи удар за петстотин рубли в тарапаната на Трите гари, въпреки че презираше джебчийството, но просто нямаше друг начин. Циклопа обра с хапка ароматната мазнинка от консервата и тъкмо да я лапне — чу шум на двигател, и то не отдалеко, от пътя, а съвсем наблизо. Лепна се на прозореца. В двора бавно влезе джипка. Циклопа не успя нито да се смае, нито да се изненада — както си беше, с ножа и празната консерва в ръка, се втурна към таванското помещение, издърпа стълбата, изпълзя до капандурата, разположена ниско над пода. През мръсното, години немито стъкло не се виждаше нищо. Той внимателно вдигна кукичката и открехна прозорчето. Ако влязат, ще изскочи долу, има-няма три метра и му е позната всяка пътечка тук.