Тя го хвана за носа и го придърпа, искаха да си кажат всичко, което не бяха успели да споделят досега, но в същия момент се чу оглушителен рев, сякаш стадо слонове препускаше за водопой. Инокентий Славин надуваше с всичка сила голям златен тромпет.
— Трябва веднага да телеграфирам на президента във Форос, там е на почивка — в Крим — каза Виктор Степанович и вдигна телефона. — Надявам се, че той няма нищо общо с цялата тази гадост. Триста и петдесет хиляди белезници! Разбирате ли, другари, че тази е най-страшната информация от всичко, което чухме. То е връщане към ГУЛаг!… Няма връзка. Чудна работа, много чудна… Константин Дмитриевич, Александра Ивановна, там е работата, че вече не съм висш служител, тази нощ си подадох оставката, напуснах партията, следователно и ЦК. Нямам никаква власт…
— Вие сте лично застрашен, Виктор Степанович, не сте се явили на тяхното извънредно заседание, значи сте срещу тях. В апартамента ви е имало или засада, или обиск. Трябва да се скриете. Не знам дали имаме време да предприемем някакви легални стъпки.
— Забрави сега за легалността, Константине, човек вече не знае на кого да вярва, ето, Виктор Степанович, това е моята армия, най-много още десет-двайсет души начело с Грязнов…
А, за вълка говорим!
Шофьорът Митя отвори на Грязнов и Вася Монахов, като поглеждаше мнително последния.
— Намерих ви чрез Горелик, тоест чрез неговия предавател. Значи какво става: изстрелях Гончаренко при Беса в тяхното „Вече“, след два часа Красниковски отива на съвещание в Кремъл. Ето ви записа от телефонния му разговор с някаква важна клечка. Вася го направи.
Монахов вече беше включил касетофона, чу се приятният баритон на подполковник Красниковски, той се редуваше с друг глас, почти фалцет. Разговорът беше кратък. Чу се телефонният сигнал и Шахов каза:
— Ами този, който се обажда, е самият Крючков, председателят на КГБ. Трябва на всяка цена да намерим касетите, тоест дискетите.
— Ето плана, Александра Ивановна. От резиденцията на Беса до къщата на Красниковски са поне два часа път. От групата за проследяване получихме съобщение, че преди петнайсет минути са качили Гончаренко в някакъв безумен тъмнозелен ягуар. След това трябваше да прекъснем проследяването, за да не разкрием Рома. Артурчика отива сега в Кремъл. Съобщих на Гончаренко за промяната в първоначалния план, той трябва да разкаже истината на Беса: Артур е убил Биляш и е взел чантата. Предлагам да направим основен обиск в дома на Красниковски, трябва да намерим тези дискети, не са игла. Дайте ни Турецки и тримата ще го свършим.
— Ами ако Беса се свърже със своите хора по телефона и те пристигнат у Артур, докато сте там? Или вече са на място? И тогава не Беса, а вие ще паднете в капана.
— Премислих тези варианти. Затова трябва да сме поде трима.
— Да вървим, Слава — решително каза Турецки. — Ръцете ме сърбят за този Красниковски.
Изявлението му бе потвърдено от протяжния минорен звук на „златния“ тромпет.
— Момент, моля ви. Едно предложение — неочаквано се обади Ника, като направи и знак на Кешка да прекрати озвучаването. — Имам празни дискети, ако откриете нещо при обиска, можете да ги подмените…
— Ника, ти си гениална жена! — извика Турецки, а Кешка постигна по-сложна музикална фраза, този път в мажорно кресчендо.
След кратък спор беше решено да се разделят на групи. Ирина с Ника и Кеша, охранявани от старши лейтенант Горелик, да отидат у Меркулов и да останат там до второ нареждане. Грязнов, Монахов и Турецки ще се заемат с апартамента на Красниковски. Меркулов, Мойсеев и Шахов с колата на Министерството на икономиката, следователно с верния Митя, ще се опитат да стигнат до резиденцията на руския президент. Полковник Романова трябва да бъде в кабинета си и да осъществява връзката между всички групи.
Но само след няколко минути непредвидени обстоятелства промениха и този план.
Групата на Грязнов тръгна след пет минути.
Останалите с общи усилия подредиха жилището и тъкмо да излязат, Ника откри, че е с басмения пеньоар и по старите домашни чехли.
— Ох, моля ви се, почакайте ме десет минути — само да се преоблека. Слизайте, идвам.
— С Горелик ще я чакаме на площадката, другите се качвайте по колите — нареди шофьорът Митя и компанията начело с Инокентий, понесъл в прегръдка тромпета си, заслизаха в нишка надолу.
48
„Само десет минути — да се преоблека.“ И в най-официални случаи тя не губеше за преобличане и гримиране повече от пет минути: минутка за чорапите, втора за полата, или панталона, трета за блузата, четвърта за малко червило на устните и грим за очите, петата за поглед в огледалото. Същото постигна сега за две минути и половина, прежали погледа в огледалото, отвори малкия стар секретер и извади от тайното чекмедженце единствената си скъпоценност. Златните стъбълца затрептяха на шията й, листенцата заблестяха с цветовете на дъгата. Но нямаше време да се полюбува на себе си в огледалото; извади от същото чекмедженце дълга плоска кутия.