— Виктор Степанович ме е чакал пял живот и това е залогът за нашето бъдеще.
Тя не забеляза кога Шахов се доближи до нея, но усети ръката му на раменете си.
— Константин Дмитриевич, това колие попадна у мен при много тягостни обстоятелства преди доста години. Струва ми се, че много ви заинтригува. Защо?
Меркулов извади снимката от вътрешния джоб:
— Майка ми. Тя беше убита. Също преди доста години… заради тази огърлица…
Шахов пребледня, белегът на бузата му изпъкна.
— Константин Дмитриевич… Не е възможно…
От улицата се чуха сирените на милиционерските коли.
— Не е възможно… Трябва… длъжен съм да ви обясня. Щом свърши всичко… това.
Следствено-оперативната група пристъпи към огледа. Дежурният следовател загуби ума и дума, щом видя сред свидетелите началничката на Московската криминална милиция, двамата прокурори от Републиканската и Градската прокуратура, министъра. Веднага стана ясно, че разследването по убийството на избягалия от затвора Транин ще бъде проведено максимално обективно и не заплашва с никакви юридически последици Вероника Славина.
Номенклатурната къща от червени тухли, построена от Стопанското управление на бившия Министерски съвет, в която живееше Красниковски, се намираше на спирката на метрото „Фрунзенска“. Грязнов, Монахов и Турецки пристигнаха със сервизно пикапче като водопроводчици. Съсредоточени, с ватенки и ботуши, те носеха сандъчетата с инструментите, гумени маркучи и всичко друго, необходимо за работата. Портиерката леля Фрося ги посрещна като синове:
— Най-после, момчета, благодаря ви, от една седмица сме поръчали майстори, съседите тука, все големи хора, се оплакват: клозетите не са наред и разни мръсотии им плували навън.
Бригадата тръгна по етажите, за да търси къде е повредата, докато не стигна целта — вратата на другаря Красниковски, прочутия борец против организираната престъпност, в миналото не по-малко известен боксьор полутежка категория, шампион на „Динамо“
Грязнов отвори сложните чужбински ключалки доста бързо с връзката ключове — имаше ги от един професионален крадец и бяха над двеста ключа. Всъщност Грязнов твърдеше, че в предишния си живот е бил професионален крадец и явно е запазил и в сегашния някои стари навици. Посетителите очакваха да видят апартамент, обзаведен съответно с данните, получени от тайното разследване. Но пред очите им се ширна средно голям спортен салон — почти без мебели, на пода имаше тюфлеци, а от тавана висеше боксьорската круша. До прозореца блестеше с металните си части задграничен уред за мускулна гимнастика, каквито ползуват културистите по света. Къде ли в това царство на грубата физическа сила може да са скрити крехките малки дискети?
— Той тук ли спи? — съвсем объркан попита Монахов, като посочи кушетката за масажи.
— Да не сме сбъркали вратата? — И Турецки беше смутен. Но най-слисан изглеждаше Грязнов:
— Не, момчета, тук има нещо гнило! Но съм сигурен, че това му е адресът!
— Слава, никой не се съмнява. Ето му там анцуга с емблема „АК“.
— Какво ще му мислим, да започваме и това е — каза Турецки.
Следователите разделиха салона, кухнята, банята, килера и коридора на квадрати и пристъпиха към явно незаконния обиск. Тридесет и пет минути по-късно оперативната група започна да се обезпокоява. След час Грязнов се настани на малката седалка на уреда за културисти, като че ли щеше да прави мускули, и тегли надгробната реч:
— Никога досега не съм търсил така стръвно веществени доказателства. Тук няма нищо. Никога не е имало. Ясно е. Трябва да изчезваме, докато не е станало късно. Може да ни спипат.
— Слава — каза Турецки, — огледайте с Вася още веднъж, веднага се връщам!
— Само да не носиш цигари на Ключански! — подвикна Грязнов.
Турецки влезе в банята и без да завинти сифона на ваната, пусна водата и я чу как шурна надолу.
„Това не е възможно, защото е невъзможно“ — тази мистична фраза му се въртеше в мозъка от момента, когато тримата влязоха у Артур. Изключено, повтаряше си той, докато слизаше бавно по стълбите, защото, освен да си надува перките, човек трябва да има място за хранене и спане. Никога не беше забелязвал у Красниковски такива рахметовски привички, особено в последно време. Преди десетина дни Ника сбърка апартамента и това повлече, меко казано, куп неприятности. Ами ако сега те тримата, двама оперативници и един следовател, са се заврели, където не им е работата?!