— Не стреляйте! — викна изпод него Красниковски.
Командосите щяха да се оттеглят, но разбраха, че Красниковски дава заповедта само от страх за собствения си живот. Един излезе напред и изкомандва:
— Всички да залегнат на земята, дискетите дайте тук!
Но Грязнов вече се беше надигнал и без да се мери, стреля в най-близкия, онзи изпусна автомата, падна на колене, после рухна на пода. Той стреля пак и пак, но ръката му с пистолета вече беше простреляна от куршуми. Изруга, притисна ранената ръка до стомаха си, изпусна пистолета.
С неочаквана пъргавина Беса-Дробот се мушна под металната маса на принтера. Един от въоръжените младежи пусна цял откос и металната грамада погреба навеки Мишка Киряк. Гончаренко хвана забравения бастун на Мойсеев и с всичка сила цапардоса втория командос.
Меркулов и Шахов се мъчеха да повдигнат тежкото тяло на Шура Романова, а тя само повтаряше „нищо, нищо, няма нищо“.
Други двама командоси откъснаха Турецки от подполковника, веднага му сложиха белезници и избутаха тримата — с Грязнов и Гончаренко — в ъгъла, където вече седеше на стол Шура, бяла като платно, и до нея стояха невъоръжените Меркулов и Шахов.
— Властта в страната се поема от Държавния комитет по извънредното положение! От името на ГКЧП сте арестувани! — заяви Красниковски.
— Вася, „Кобилицата“! — извика Борко.
Монахов с разтреперани пръсти натискаше клавишите. Автоматен откос направи Борко на решето, уцели Монахов, кръвта му заливаше компютъра, а той все още натискаше клавишите, докато на екрана не се изписа „КОД КОБИЛИЦА УНИЩОЖЕН“. Монахов се усмихна на екрана с последната си усмивка.
Епилог
„Здрасти, Алексей!
Пиша ти във Франкфурт, където сега, както разбрах от телеграмата, отразяваш състезанията по лека атлетика, без да се отбиеш у дома. Извинявай, че не отговорих на писмата ти от Япония, но знаеш ли, тук от 19 до 21 август стана малка каша на високо ниво. Може би поради твоята адска, както се изразяваш, заетост в областта на спортната журналистика не си обърнал внимание на такова незначително събитие. В такъв случай ме извини и този път, че те занимавам, губя ти времето и те откъсвам от твоите работи.
Впрочем спомням си, че винаги си ни молил да ти записваме разни историйки, които да използваш в гениалните си творения, и щедро заплащаше в рубли сюжета. Нямам претенции за хонорар и мога да ти разкажа една историйка гратис.
Ти изчезна от Москва, като остави бившата си жена и сина си на моите грижи точно в момента, когато «тази патка» (цитирам) се забърка в мръсната история с трупа. Приятелю, винаги ти е било криво, че на Ника й липсва интелект и смелост. И непрестанно търсеше тези качества у други жени. Изглежда, най-после си ги открил в неограничени количества у последната си избраничка, както става ясно от позата й по бикини на снимката, която ми изпращаш.
Но случаят «Ника» не е толкова безнадежден. Накратко казано: тя спаси човечеството от Трета световна разрушителна атомна война.
И ако ти хрумне да се засмееш на тези думи, така ще те сплескам от бой, че ще виеш от болка — не си забравил, че съм майстор на спорта по самбо, нали? Следствието, което проведох заедно с моите хора, установи, че човекът, намерен от нея убит, е носел на шефа си ядрените кодове, но не ги е дозанесъл естествено, след като е бил пречукан. След известно време започна жестоко преследване на Ника: тези псета-убийци от тайното сборище са мислели, че бившата ти жена е свързана с убития и че тя е задигнала кодовете. Не се спряха пред нищо: заплахи, арести, убийства, дори киднап — отвлякоха твоя Кеша.
Но слава Богу, при него всичко е окей, в тази история не на последно място слагам заслугите и на моята годеница, без да е чак първа цигулка, като при това изпълни партията си на пиано (за малко да забравя, можеш да ми честитиш, днес се женя, прощавай, свобода и независимост).“
Турецки спря да чука на машината: прекалено безгрижният тон не се връзваше със събтията, които следваха по-нататък. И той не написа на Алексей Славин как Ника беше застреляла бандита Транин, който удуши Ана Чуднова и два дни влачи по сокаците на Москва сина му. Нямаше нужда да информира приятеля си как командосите на КГБ нападнаха следствената група в нощта на 18 срещу 19 август, как Андрей Борко и Вася Монахов загинаха, как бяха ранени Шура Романова и Слава Грязнов и как след това отведоха невъоръжените Турецки, Меркулов, Шахов и Гончаренко заедно с ранените Шура и, Слава в секретна база някъде в Подмосковието, към Мечия хълм, и ги осъдиха на смърт чрез разстрел, който беше предвиден за мрачното утро на 21 август, но присъдата не беше приведена в изпълнение поради бързия провал на превратаджиите. Съвсем пък не беше необходимо Алексей да знае, че Турецки му пише в едно помещение на бившата сграда на компартията на РСФСР на Стария площад, където работи следствена комисия по изясняване престъпната дейност на безславния ГКЧП, оглавена от приятеля му Меркулов, сега заместник генерален прокурор на републиката, който вече е в кабинета на бившия шеф на вече забранената компартия на Русия Полозков, издирван като престъпник.