Появи се надпис на английски: „На гредата — Нинел Галушко, СССР“. Цигарата повече не му трябва, последна глътка минерална вода за разхлаждане. Хайде, Нели, ти си на гредата, нали знам, там нямаш равни, така — изтегли левия крак, сега десния, ах, как го яздиш, давай, Нели, давай, ооо!
Ръката му препускаше ритмично напред-назад, напред-назад, очите му не се отлепваха от екрана, където супергимнастичката, световната и олимпийска шампионка Нинел Галушко-Бардина, неговата жена, се бореше за поредния златен медал. Три пълни салта във въздуха — и тя застина, изпъната в поздрав към залата.
Бардин се свлече в изнемога на килима, тялото му се гърчеше. „О, Нели — изстена той, — какво правиш с мен, ако можех и с тебе така…“
Прав под душа, не беше чул, че телефонът отдавна звъни, усили студената вода, усети се по-бодър и с прояснено съзнание, спря душа, загърна се с хавлията, която Нинел му беше донесла от Западна Германия, лениво си помисли: „Кой ли толкова припира по нощите? Два минава.“ Бавно се добра до хола, оставяйки тъмни стъпки по килима, настани се във фотьойла, напълни чаша коняк, запали цигара и едва тогава се обади. Слушаше спокойно, дори притвори очи, но постепенно лицето му загуби жизнерадостната си руменина.
Затвори, без да каже нито дума. А и какво да говори — от него се искат не думи, а дела. Заповедта си е заповед. Трябва напълно да се концентрира, за да поеме изпълнението на трудната задача. Застана пред огледалото, дълго попипва бузите си, приглажда тънките си черни вежди. „На никого да не споменавам — си повтори, — на никого, дори на Нели…“
Най-ужасното в цялата история беше, че Альоша не й повярва. Тя самата беше поставила точка на отношенията им. Защо тогава трябваше да му звъни? Това е работа за криминалната милиция, а не за бившия й мъж. Но Ника не успяваше да превключи на събитията от последната нощ, тя сякаш чуваше отново обидните му думи: „С какъв номер ще ми излезеш другия път, Вероник?“ Името й, произнесено с френски акцент, изрази цялото му презрение. „Имаш алкохолни халюцинации — трябва да се лекуваш.“ А знаеше много добре, че Ника рядко пиеше дори вино, но тя не възрази, какво да се оправдава, така се беше случило, та сега се чувствуваше зле не само от пиенето, а и защото вече нямаше никаква надежда да започне отново предишния си живот. „В три майка ми ще доведе Инокентий“ — каза Алексей от вратата. О, Боже, дори Кешка нарича с цялото му име, като че ли става дума за някакъв чужд човек. Отиде си, а Ника остана да седи до нераздигнатата маса, отпуснала лице над покривката, и по белия плат се разплуваха като сиви паячета сълзите й, смесени с грима.
10 август, събота
Спа към четири часа. Когато се събуди, остана изненадана, че животът продължава и трябва да разчисти стаята, да изнесе боклука (внимателно заобиколи мястото в антрето, където беше видяла мъртвия Бил), да прибере вестника от кутията, да изпере покривката, да сготви, да вземе душ, да изглади камарата ризки и панталонки на Кеша — и да тича до спирката, щом си спомни изведнъж, че няма яйца, всички бяха отишли за гостите.
Метеоролозите обещаха двадесет и два градуса, но времето беше мрачно, ръмеше досаден дъжд. Вдигнала яката на шлифера, Ника с тъпо равнодушие слушаше разправиите на опашката дали трябвало да се дават само по десет яйца на човек, и се заглеждаше в мотрисите, всеки момент щеше да пристигне свекърва й с Кеша. Двама съмнителни типове пренесоха покрай опашката нещо дълго, увито в найлон и превързано с канапи. Ника ги изгледа равнодушно и внезапно ясно осъзна: те носеха Бил. Забрави опашката и се втурна към телефонните кабини, за да информира подробно дежурния в милицията, че на спирка Матвеевска двама с якета чакат електровоза и са оставили на земята завит в найлон труп на млад мъж. После забърза обратно с твърдото намерение да опознае убития и да понесе цялата отговорност за… Още не знаеше за кое, понеже имаше повече от приблизителна представа за Наказателния кодекс. Свали яката на шлифера, извади от чантата гребен, в това време няколко униформени милиционери обградиха спирката. Двамата с якетата реагираха светкавично — скочиха през перилата и фъснаха в различни посоки. Но милиционерите се втурнаха подире им и след минута благополучно върнаха запъхтените от голямата скорост при зарязания им вързоп, охраняван от един милиционер. Ника зае по-близка позиция отстрани, готова да пристъпи към гражданските си задължения. Двамата с якетата се оправдаваха един през друг, никой не произнесе думата „убийство“ и Ника нищо не схвана от обясненията им. Междувременно милиционерите развързаха онова съмнително нещо и насъбралата се тълпа видя… огромен персийски килим.