Кутията на шута (Пиеса в пет действия) [bg]

Александър Белтов Кутията на шута Пиеса в пет действия

Действащи лица

1. Панталей Писанджиев (писател, безработен)

2. Нора Писанджиева (съпруга на Панталей, фризьор)

3. Майстор (с бормашина)

4. Антиквар

5. Бизнесмен 1 (от горния етаж)

6. Бизнесмен 2 (от горния етаж)

7. Г-жа Дочева (медиатор, посредник на влияние)

8. Началник на охраната (в бизнес клуб на горния етаж)

9. Доктор (главен лекар в психиатрична клиника)

10. Бандит 1 (член на Синдикат на градските бандити)

11. Бандит 2 (член на Синдикат на градските бандити)

12. Кандидат-цар (на лечение в психиатричната болница)

13. Голям Началник

Действието се развива в град София — столица на България, някъде в началните десетилетия на двайсет и първи век. У гражданите се е изпарил оптимизмът, така характерен за началото на деветдесетте години на миналия век, и сега цари повсеместна унилост и неверие в бъдещето.

На живота сцената пред теб е в една история с кутия празна движена от чувства най-човешки алчност его суета и макар необикновена смешна и трагична тя съвсем не е епична

Но когато

гмурнал се дълбоко в своята душа незнаещ страх презиращ болка защото с болка всеки е заченат и види там лице на звяра не ще пропусне таз поквара скършил нея на мига превърнал делото си в своя вяра

тогава

знайно е от памтивека с искра не се гори човека но с искрица честност породена от сърцето от злото ражда се доброто.

Човек!

Действие първо

Действието се развива в двустайния панелен апартамент на семейство Нора и Панталей Писанджиеви в софийския квартал Надежда.

Сцена 1

Панталей Писанджиев, Нора Писанджиева

Спалнята в апартамента на семейство Писанджиеви.

Хладна неделна сутрин. Нора и Панталей се борят за завивката в леглото.

Нора (сърдито) Мътните те взели, Панта! Пусни завивката!

Панталей (стреснато пуска завивката) Извинявай, Норче.

Нора Не ти искам извиненията! Една неделя има в седмицата за наспиване, ама как да знаеш, като през останалите дни безделничиш и ти е все едно.

Панталей Ето завивката, на ти и възглавницата ми (бута ги към нея)

Нора Слушай, Панта! (отхвърля завивката и сяда в леглото) Реших! Ако и тази седмица не си намериш работа — другата неделя си заминавам.

Панталей Къде?

Нора В Лом, къде? Вече предупредих мама.

Панталей (също сяда в леглото) Недей! (опитва се да я погали по главата, но тя избутва ръката му)

Нора Седем години с теб! (хваща се за главата) Боже мой! В квартал Надежда!

Панталей Ами гледай с надежда, Норче.

Нора И бръчки вече имам.

Панталей Не ги виждам.

Нора На̀, тук на челото (прокарва показалец хоризонтално през челото си) и тези в двата края на устните. Животът ми мина.

Панталей Превърнала си се в истинска жена.

Нора Не искам да съм жена. Искам да съм момиче.

Панталей Е, добре. Голямо момиче.

Нора Оф, не ми дрънкай врели-некипели. Знаеш ли какви момичета идват във фризьорския, а? Знаеш ли?

Панталей Това им е работата на момичетата.

Нора И какви разкрасяващи процедури правят, не само да замазват положението с едната му там прическа. Ама мъжете им пари изкарват, не са лентяи като теб.

Панталей Не съм такъв.

Нора Като не си такъв — намери си работа!

Панталей Та аз работя, само че ти не виждаш.

Нора На твоите драсканици ли се надяваш?