Панталей В затвора?
Антиквар По-лошо. В лудницата. От затвора все някога може да излезеш, пък от там…
Панталей Тази работа е поръчана на вас, в края на краищата. Измъкнете го!
Антиквар По-скоро аз ще остана там вътре, отколкото да излезем двамата с него.
Панталей Бъдете находчив. Ще ви дам кутията — покажете я там.
Антиквар Онази — празната?
Панталей Обещайте им.
Антиквар Че те да не са луди да вярват на обещания?
Панталей А вие как повярвахте?
Антиквар Ми аз явно съм луд, за да повярвам.
Панталей Видяхте ли, значи все пак сте за преглед. Идете, идете!
Антиквар Но ако ме оставят вътре, вие ще трябва да вадите двама, вместо един.
Панталей Вярно. Гледай ти и ситуация.
Антиквар (надрасква нещо върху парче лист и го подава на Панталей) Името на нашия цар.
Панталей (прибира листчето в джоба на анцуга си и мърмори) Какво пък, все пак аз съм личният му шут, нали?
Антиквар Именно, драги. Ама ви се досвидяха пет жълтици за машината на времето.
Панталей се запътва към вратата. Антикварят прави знаци с ръце (Прав ти път!) зад гърба му.
Панталей (обръща се, но антикварят успява да скрие ръцете си) Ще се видим отново!
Антиквар Ами да, кутията. Обещахте да я напълним. Донесете я.
Панталей излиза от магазина.
Сцена 10
Антикварен магазин.
Антикваря става от бюрото и започва да се разхожда от единия край на магазина до другия.
Антиквар Ама че побъркан народ! То бива, бива… Но, от друга страна, за къде сме ние без лудите? Нека чуваме истината понякога, че само те могат безнаказано да го правят. Ама не — ще ги държим далече, изолирани, под строг надзор. Ще им тикаме в устата хапчета, ще ги връзваме, ще ги друсаме с ток и бог знае какво още. Не лудите държим там, а свободата, ако питате мен. И кому е угодно това? (свива рамене) Кому? Е-ех, лудите… Ама че съм и аз! Един цар повече или по-малко — все тая. Царете идват и си отиват, а ние ще продължим да опъваме хомота. То все на нас се пада да опъваме, мама му стара, освен ако… Тоя кукумицин напълни кутията с парички. Ех, де тоя късмет! (Стиска палци)
Антикваря облича палтото си, оглежда магазина, отваря вратата и излиза.
Сцена 11
Психиатрична болница някъде в околностите на София.
Кабинетът на главния лекар.
В помещението има един изправен параван, бюро и два стола — един зад бюрото и един за посетители. На стола зад бюрото, облечен с бяла престилка, седи доктор и преглежда документите от книжна папка. На вратата се почуква, и след покана от страна на доктора, през вратата влиза Панталей по анцуг и шутовска шапка на главата.
Панталей Добър ден!
Доктор М-даа, приема се. Седнете, моля!
Панталей сяда и застава в очакване. Докторът затваря папката и се обръща към него.
Доктор (показва пред лицето на Панталей два пръста) Колко пръста виждате?
Панталей Два. Ама аз…
Доктор (прекъсва Панталей) Сигурен ли сте?
Панталей Ами… да.
Доктор А сега? (отново му показва два пръста)
Панталей Ааа… Отново два. Аз за…
Доктор М-даа, приема се (отваря папката и прелиства някакви листа) Подобрение има. Нооо, за изписване е рано. Рано е за изписване, тъй да се каже.
Панталей Докторе, ама аз съм здрав.
Доктор (измерва с поглед Панталей) Вие сте шут, нали? Имате шапка.
Панталей (попипва шапката си) Да, ама…
Доктор (отбелязва нещо в папката) Шут.
Панталей Но това е театрален реквизит. Аз оттам и съм го взел.
Доктор Отбелязвам — реквизит. Театрален (пише в папката)