Панталей Макар шапката да е реквизит — всъщност не е реквизит.
Доктор Отбелязвам — реквизитът не е реквизит. Кога беше последният ни прием на лекарства?
Панталей (жално) Но разберете, аз не мога да изпълнявам отредената ми роля без нея.
Доктор М-даа, приема се. (отбелязва нещо в папката) А кога е следващата ни доза?
Панталей Защото без реквизита никой няма да повярва, че съм това, за което се представям.
Доктор Именно, именно. Реквизитът ни прави това, което сме.
Панталей Та нали аз това казвам?
Доктор Ето, ако аз сега сваля престилката си и ви я дам, вие ще ми предпишете лечение — и правилно!
Панталей Докторе, аз съм един съвсем нормален шут.
Доктор Разбира се — нормален шут. Та кога казахте, е следващата доза?
Панталей Аз дози не вземам.
Доктор А трябва.
Панталей Че защо?
Доктор Всеки си има доза за вземане.
Панталей Как така всеки? Вие, например, вземате ли?
Доктор Вземам.
Панталей Ха такаа!
Доктор Даже, знаете ли какво? Напоследък сънувам другиго. Не себе си, а това ме плаши. Може да съм предозиран. Хайде, вземете престилката ми и ми изпишете нещо друго.
Панталей Но, докторе!
Доктор Добре де, или поне ми намалете дозата.
Панталей Аз… (колебае се) Ще видя какво мога да направя.
Докторът става и съблича лекарската си престилка. Подава я на Панталей.
Доктор Ето, сложете я.
Панталей (навлича престилката и започва да я закопчава) Аз…
Доктор И свалете шутовската шапка, за бога. Та вие сте лекар!
Панталей (сваля шапката и драска нещо върху лист на бюрото) Наполовина. Каквото и да е там.
Доктор А какво ще кажете за четвъртинка?
Панталей От мен да мине — четвъртинка. (надрасква нещо върху листа) Ето!
Доктор А не може ли…
Панталей (повишава тон) Е-ее, стига де! Та това е все пак е лечение!
Доктор Да, да. Благодаря, докторе! (поема подадената му от Панталей бележка) А сега дайте си ми престилката.
Панталей разкопчава престилката, съблича я, и я подава на доктора. После отново нахлупва шутовската си шапка.
Доктор Та, докъде бяхме стигнали? (облича престилката си и сяда зад бюрото)
Панталей вади листчето с името на Кандидат-царя и го подава на доктора.
Доктор Какво е това?
Панталей Името на царя. Понастоящем — ваш пациент.
Доктор М-даа, приема се. Тук имаме и царе, и императори, и каквото там ви е угодно.
Панталей Чудесно! Вземам го. Къде да се разпиша?
Доктор А, не! Не и преди да е изтекъл цялостен курс на лечение.
Панталей Кога изтича курсът?
Доктор Та той още не му е назначаван.
Панталей Ами назначете му!
Доктор (вдига рамене) Когато го приемем официално в клиниката.
Панталей Че той нали е тук?
Доктор Физически — да, документално — не.
Панталей Не разбирам.
Доктор Нямаме места. Лежи на кушетка в коридора и чака. Когато се освободи място, тогава и ще му назначим лечение.
Панталей Ами ако не се освободи място?
Доктор Ще продължава да е при нас, ще пие хапчетата и ще чака.
Панталей (пляска се по челото) Каква глупост!
Доктор Не — това е процедура.
Панталей Да ви пикая на процедурата!
Доктор И други са пикали, но тя е разписана и толкоз.
Панталей Докторе, направих ви услуга, все пак!
Доктор М-даа, приема се. Е, какво пък, ще ви дам един съвет в замяна.
Панталей Какъв?
Доктор Когато дойде времето вашият цар да се възкачи на престола, нека първият му указ бъде да освободи себе си от нашето заведение. Тогава аз ще го направя. Сега съблечете дрехата си и застанете на един крак с вдигната дясна ръка.