Бандит 1 Вярно. Разрешаваме ти да говориш!
Панталей Ръцете са ми вързани. Как да подпиша?
Бандит 1 Да бе. (обръща се към Бандит 2) Развържи го!
Бандит 2 развързва ръцете на Панталей и той започва енергично да разтрива китките си.
Бандит 2 Подписвай тука! (бута листа пред очите на Панталей)
Панталей (наднича в листа) Какво е това?
Бандит 1 Декларация, че на ония от долния етаж им се полага да се навъртат около царските поръчки.
Панталей А, не! Не са си платили.
Бандит 1 Че никой не е искал това от тях.
Панталей Тогава отивам да поискам.
Бандит 1 Отивай, че и без това ми е писнало вече да ме юркат.
Панталей Ама те и да платят, то нищо не зависи от тях. Зависи от ония на горния етаж. Защо тогава тия от долния етаж да плащат?
Бандит 1 Видя ли? Като си в положение да си на горния етаж, ще си плащаш за дяволията.
Панталей Еее, ама хич не е честно.
Бандит 1 Ако тия от долния етаж успеят да се намърдат на горния етаж, тогава и ще си плащат. Сега обаче са изпратили нас.
Панталей (твърдо) Няма да подпиша!
Бандит 1 А да ти строшим кокалите искаш ли? (вдига ръка над главата на Панталей)
Панталей Стойте! Какво значение има моя подпис?
Бандит 1 Гле’й го хитреца! Ти шут ли си?
Бандит 2 (подкача звънчетата на шапката на Панталей) А?
Панталей Шут съм.
Бандит 1 Какъв?
Панталей (унило) Царски.
Бандит 1 (с любезен тон) Хайде, не е кой знае какво. Те искат да облизват само онова, което остава на лъжицата. Пък ония от горния етаж нека си бъркат с нея в кацата с меда. Платили са си.
Панталей Тя кацата с меда е голяма и лъжицата е голяма. Съответно ще има доста за облизване.
Бандит 1 Все пак говорим за облизване, а не бъркане.
Панталей Въртим се в кръг. На! — зави ми се свят_(хваща се за главата)_
Бандит 1 (към Бандит 2) Я му излекувай тиквата на тоя!
Бандит 2 бърка в пояса си и изважда оттам гумената палка. Размахва я над главата на Панталей, който уплашено вдига ръка.
Панталей Какво пък, подписвам като шут_(взима подадения му лист и подписва)_ Ето!
Бандит 2 Сладур!_(прибира листа в джоба си, а палката затъква в колана си)_
Бандит 1 Хайде сега, да те няма, че отдавна не съм трошил кокали, а ми се иска.
Панталей (към Бандит 1) Като спомена кокали, да ви опиша ли какво ми сервираха в механата? Норчето ме води за годишнината.
Бандит 1 (вдига ръка към устата си) Стига гнусотии, че…
Бандит 2 Подбирайте бре, хора! Ама че гадост!
Панталей С тия доходи, какво да подбираме?
Бандит 1 Тогава кажи на Норчето да се труди по-усърдно.
Панталей Е, то няма накъде повече. Съсипа се и вече има бръчки.
Бандит 1 Млък!
Бандит 2 Изчезвай!
Панталей става и излиза, а Бандит 1 опуснато сяда на стола.
Сцена 15
Бандитското свърталище.
Бандит 1 е седнал на стола и сваля кърпата от лицето си. Хваща се за гърдите и диша тежко.
Бандит 1 Най-после.
Бандит 2 (пляска се по челото) Ле-ле, какво забравихме!
Бандит 1 Какво?
Бандит 2 Ами че той не подписа наш’та декларация!
Бандит 1 Иии, верно! Ама като заразказвал какво е ял…
Бандит 2 А мен питаш ли ме — с моята язва?
Бандит 1 (скача на крака) Да си учил за бяла якичка, бе! Пак можеше да си бандит, ама нямаше да те юркат.
Бандит 2 Че аз съм машинен инженер, но къде ти сега заводи!
Бандит 1 Така ли? Значи и теб историята те наказа с шут по гъза.
Бандит 2 (сърдито) Алчните, безродниците, както и безбройните наивници направиха такава историята. Напразно я виниш.