Выбрать главу

Бандит 1 Философ! Хайде, не се мотай, ами да го намерим оня!

Бандит 1 и Бандит 2 излизат.

Сцена 16

Антиквар, Панталей

Антикварен магазин.

Антикварят седи на бюрото и оглежда малката ониксова пирамида в ръцете си. Влиза Панталей по анцуг и с шутовска шапка на главата.

Панталей Боже-е, Боже! Още ли мислите?

Антиквар Не мисля. Радвам се.

Панталей Така ли? На какво?

Антиквар Колко ценна находка е това (оставя пирамидата на бюрото)

Панталей Колко ценна?

Антиквар Ами нали точно това мисля.

Панталей Нищо не разбрах. Първо казвате, че не мислите, а се радвате, пък сега казвате, че мислите.

Антиквар (с досада) Да речем, че мисленето е форма на радост и обратното — радостта е форма на мислене. Така устройва ли ви?

Панталей Така е по-ясно. Но в такъв случай, колко малко хора имат капацитета да се радват.

Антиквар Така е. Има и друга радост — от пълната липса на мисъл, но тя не е присъща на човека. За съжаление, това е и повсеместната радост днес.

Панталей Да оставим мислите и радостите настрана. Дайте короната!

Антиквар А къде е кутията?

Панталей Но едното предшества другото, драги.

Антиквар Така е, но кутията е символ на промяната. Искам да я видя.

Панталей Колко сте комерсиален!

Антиквар А вие за чаровник ли се вземате? Хайде, донесете кутията и ще ви дам короната.

Панталей Ще я напълним с парички, но когато имаме цар. А за да имаме цар, трябва ми корона.

Антиквар Корона срещу празна кутия. Какво толкова? Да не говорим, че такава сделка още никой не е успял да направи с мен. Та Вие ако го направите, сте гений! Хайде, покажете ми, че сте гений.

Панталей (ядно) Невъзможен сте! (излиза и тръшка вратата след себе си)

Сцена 17

Антиквар

Антикварен магазин.

Антикварят се разхожда напред-назад между бюрото си и вратата.

Антиквар Ей, че неразбрани хора! Ти му осигуряваш всичко, само и само да започне работа, той скача тук, нервничи. Запъва се — короната, та короната. Нека покаже кутията, да помни, че е обещано. Че не му ли е пред лицето, после иди го гони. Ама Михаля стига ли се? Знам ги аз тия. Я помни какво е обещавал, я не. Ама не е познал човека. (сяда и въздиша тежко. Погледът му пада върху пирамидата и той я взима в ръце) Чакай да видим това как работи_(вдига пирамидата на нивото на очите си и започва да я върти, за да я разгледа от всички страни, като от време на време я почуква с показалец)_

Сцена 18

Бандит 1, Бандит 2, Панталей

Бандитското свърталище.

Двамата бандити влизат и влачат под мишници Панталей. Хвърлят го на стола. Този път не завързват ръцете му. На лицата на бандитите има завързани кърпи, така че са открити само очите им. В колана на Бандит 2 е затъкната гумена палка и оттам стърчи дръжката й. Панталей е по анцуг и с шутовска шапка на главата.

Бандит 2 (обръща се към Панталей) Давай да свършваме и да си ходим, че умрях от глад.

Панталей И аз.

Бандит 2 (към Панталей) И ти, ама аз съм този с язвата.

Бандит 1 Млък! (изважда лист хартия и я подава на Панталей) Хайде, подписвай!

Панталей Ама нали подписах?

Бандит 1 Подписа за онези от долния етаж, а сега трябва да подпишеш за нас.

Панталей Какво?

Бандит 1 Договор за сътрудничество със Синдиката на градските бандити.

Панталей Тези пък кои са?

Бандит 2 Слушай, това теб не те касае, а само царя. Подпиши като негов представител и готово!

Панталей Стига бе, хора! Сега пък някакъв си синдикат. То цяла опашка се оформила.

Бандит 2 Подпиши бре, момче. Ние сме почтен синдикат.

Панталей Бандитски!